Капитолийски храм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 39:
''За тази колесница съществува интересна история, достигнала до нас благодарение на Плутарх. Той казва, че когато статуята била направена във Вей и била сложена в пещ за изпичане, вместо да загуби вода и да намали големината си, статуята започнала да набъбва и станала толкова голяма, че счупила пеща. Това събитие било тълкувано от гадателите като поредното знамение за бъдещата мощ на Рим.
 
Квадригата направена от ''terracota'' се заменя от бронзова през 296 г. пр.не. [[Цицерон]] споменава и за друга глинена статуя на върха на храма, образ на Бог Суман[6], която била покосена от гръм през 275 г. пр.не.
 
В подземните стаи се съхранявали Сибилинските книги, които представлявали пророчески книги, сбирка от оракулски предсказания, представени в хекзаметри, откупени от последния римски цар Тарквиний Горди от пророчицата Сибила. Според древните източници те са били три на брой и римляните се обръщали към тях с разрешението на Сената, за да се определи какво трябва да се предприеме и да се умилостивят боговете при лоши знамения или при неблагоприятни за държавата обстоятелства. Сибилинските книги се съхранявали и тълкували от жреческа колегия. От тези книги са оцелели само фрагменти.
 
В периода около 450 – 460 г. пр.н.е литературните източници разкават за многобройни дарения и посвещения на златни корони, статуи, скъпи предмети и други материални блага, извършени от магистрати и аристократи
в чест на храма.
 
Разполагаме с оскъдни сведения за Капитолийския храм по време на Ранната римска република. Светилището изглежда оставено на заден план и дори остава и непроменено архитектурно до времето на Късната римска република.
 
През 83 г. пр.н.е храмът е напълно унищожен от голям пожар. Pеконструкцията е започната от [[Луций Корнелий Сула]]''' '''и завършена от [[Квинт Лутаций Катул (консул 78 пр.н.е.)|Квинт Лутаций Катул]]. Той преосвещава светилището през 69 г.пр.н.е. През втората половина на на Iв.I век пр.н.е. реконструкции са извършени от [[Юлий Цезар]] и от [[Август]]. След това храмът е унищожен за втори път от пожар през 69 г. сл.н.е., и за трети през 80 г. сл.н.е. Реконструкцията била по подобие на първия храм, с тази разлика, че били добавени по-високи колони направени от мрамор и добавени златни пръстени – скъпа и луксозна реновация. Колоните били донесени от Олимпейонът в Атина от Сула. Тя символизирала триумфа, новия установен ред и силата, не толкова на републиката като цяло, а по-скоро на сената.
 
Капитолийският храм посветен на божествената триада, успява да остане един от най-забележителните паметници през V – VI век сл.н.е. Поради новите религиозни проемни и течения, светилището остава забравено по време на Средновековието. До началото на Ренесанса, почти всички артефакти от храма са изгубени и унищожени, за това в днешни дни той остава до голяма степен забулен в мистерия.