Анево: Разлика между версии

Анево се намира в географската област [[Розова долина]], в подножието на [[Стара Планина]] и се намира на около километър на запад от [[Сопот]]. Заема площ от 0,4 км², а през него минава [[Републикански път I-6]]. Анево се намира на километър западно от Сопот и на 7 от [[Карлово]], с които е свързано посредством автобусна линия. На юг от Анево минава [[Железопътна линия 3 (България)|ЖП линията София-Бургас]], на която селото е спирка за пътническите влакове. През землището на селото течат няколко малки реки: ''Куру дере (Сухото дере), Мечо дере, Татар дере (от Татаре старотро име на село Московец) Таушан дере (Заешко дере)'' и ''Кале дере.'' Над Анево в местността ''Асърлъка'' са изградени два язовира. Местностите "Асърлъка" „Асърлъка“, "Пайталка" „Пайталка“, "Карач„Карач пунар"пунар“ и "Дряна"„Дряна“ заемат северната част от землището, а на юг се простират местностите "Карачово"„Карачово“, където до 1906 г. се намира село със същото име, "Бащията"„Бащията“, "Лъджери"„Лъджери“ и "Бозалъка"„Бозалъка“. По-голямата част от землището е заета от ливади, житни блокове, лозови масиви, овощни градини и различни широколистни и иглолистни гори ([[габър]], [[дъб]], [[бор]]). Важен отрасъл е [[Розопроизводство в България|розопроизводството]] от розови масиви, характерни за тази част на България. Недалеч от селото е разположен [[Централен Балкан|Национален парк „Централен Балкан“]].

До [[Освобождение]]то селото остава чисто мюсюлманско. Съхранен е спомена, че през бурната [[1877]] г. аневци успяват по собствена инициатива да удържат цели три дни напиращия [[башибозук]] от околните мюсюлмански села да не нападнат съседния християнски град Сопот. След [[Съединението]] в [[1885]] г. част от мюсюлманското население се изселва в пределите на Османската империя, а в Анево се заселват християни от селата [[Войнягово]], [[Дъбене]], [[Каравелово (област Пловдив)|Каравелово]], [[Михилци]] (Карловско) и [[Белица (Софийска област)]] (Марковия род). Днес жителите на Анево са потомци на местните [[балканджии]], живели в Розовата долина още през [[Средновековие]]то. След османския период и след него към Анево има миграция от западните български земи – предимно от [[Македония (област)|Македония]] и [[Албания|Арнаутлука]]. Такива преселници „арнаути“ се заселват и в [[Сопот]], [[Стрелча]], [[Панагюрище]], [[Копривщица]] и други селища около [[Средна гора]]. От такъв смесен произход е известното семейство [[Вазови]], чийто основател [[Кирко Арнаудов]] е родом от българското костурско село [[Яновени]]. По това време селото се нарича Айюво (Аиево), буквално от турски "Мечково"„Мечково“, вероятно по името на „Айъ дере“, днес [[Мечо дере]], което тече през селото. Това име селото носи до [[1934]] г., когато с указ името му е променено на Анево.

* Всяка година в края на септември се провежда традиционния селски събор (празник на плодородието). Обикновено събора трае 2 дни – в единия се провежда младежка дискотека а на втория протича с участие на народен оркестър и интересна програма. Събора събира гости от региона и страната. Традиционното хоро се извива на централния площад. От 2018та година събора се провежда в края на юли , началото на август.

* Сирни заговезни – група самодейци кукери обикаля за да изгони злите духове а след това по здрач на местността "Червенака"„Червенака“ се пали голям огън