Древногръцки театър: Разлика между версии

'''Древногръцкият театър''' процъфтява в Древна Гърция от около [[700 г. пр.н.е.]] Централно място в развитието му играе [[Древна Атина]], която по време на [[Класическа Гърция|класическия период]] се превръща в основна културна, политическа и военна сила. Най-ранният [[драма]]тичен вид възниква като част от народните празненства в чест на бог [[Дионис]] през пролетта и изпълняваните на тях [[дитирамб]]и – възторжени песни на хорове от [[сатир]]и, спътници на бога. Обособяват се три театрални жанра: [[Старогръцка трагедия|трагедия]] (края на 5 в. г. пр.н.е.), [[комедия]] (490 г. пр.н.е.) и [[сатирска драма]]. От Атина фестивалът се разпространява и към други [[полис]]и и колонии.

 

Античните писатели дават малко и понякога противоречиви сведения за устройството и историята на древния гръцки театър.

 

 

В драматическите състезания се включват само нови представления, определени за еднократно изпълнение.

== Сграда ==

Драматическите състезания се провеждат в специално построена за целта сграда – театър, за която се грижат граждани – предприемачи. Входът е платен. За да се осигури по-голям достъп на гражданите, при управлението на [[Перикъл]] на желаещите се дава парична помощ за едно представление, а през IV век пр.н.e. – и за трите дни на театралните представления.

Първоначално постройките са били дървени, а по-късно каменни или мраморни постройки, някои от тях като Атинския театър, особено красиви. Древногръцкият театър е бил изграден от три основни части – орхестра, скена и театрон.

 

Главно действащо лице в древногръцката трагедия е хорът, състоящ се от 12 или 15 мъже. В сакралната драма той има основна роля – изпълнява дитирамби в чест на бога. Основна черта в гръцките трагедии е противопоставянето на пасивния хор на активните актьори. Трагичните актьори предизвикват боговете, желаейки да надскочат границите, наложени на хората, докато хорът изразява страховете, надеждите и преценката на обществото ([[полития]]), обикновените хора, чиято присъда е окончателна<ref name="Brit">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://global.britannica.com/art/chorus-theatre | заглавие= Chorus|достъп_дата = 2 април 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= 20 юли 1998|труд= [[Енциклопедия Британика]]|издател= |език=en |цитат= }}</ref>.. Съставът на хора се избира и заплаща от богат атинянин, наречен ''хорег''.

 

 

Актьорите са били '''само''' свободни мъже. От тях се изисква да имат добра дикция, да са пластични и да умеят да танцуват. Носят маски – за да могат да изразяват различни емоции, както и за по-добър звук. Облечени са в ярки и пищни дрехи, като по този начин чрез цветовете, да изразят различна социална принадлежност, а и за по-добра видимост. Обути са във високи дървени обувки – котурни, вероятно отново за по-добра видимост. Актьорите играят с маски, наследени от обредната драма, но загубили митичното си значение. Маската покрива лицето и главата на актьора. Чрез смяна на маските актьорът може да изпълнява няколко роли. За отличаване от простосмъртните, митичните герои се изобразяват по-едри. Това се постига чрез широки облекла, под които се поставят възглавници и високи дървени обувки-котурни.

Един от първите драматични автори е Фриних, чиито произведения са изгубени, но той започва да въвежда сюжети от действителността. Негови произведения са трагедиите „Превземането на Милет“ и „Финикийки“{{hrf|Попов|2009|227}}.

 

 

Преврат в историята на драмата е въвеждането на втори актьор от Есхил, наречен „бащата на трагедията“. Неговата поява създава истински условия за драматичен конфликт и налага разширяване на диалога за сметка на съкратените хорови песни.

 

 

Драмите участват в състезание. Журито не се състои от театрални специалисти, а от редови атински граждани, подбрани чрез жребий.