Разлика между версии на „Старогръцки театър“

м
в.пр. -->век пр.; козметични промени
м
м (в.пр. -->век пр.; козметични промени)
[[FileФайл:Greek - Actor - Walters 541067.jpg|thumbмини|upright|Бронзова статуя на гръцки актьор (идентифицира се по полумаската върху очите и носа). Облечен е в женски дрехи, но носи мъжка шапка – женските роли се играели от мъже. 150 – 100 г. пр.н.е.]]
'''Древногръцкият театър''' процъфтява в Древна Гърция от около [[700 г. пр.н.е.]] Централно място в развитието му играе [[Древна Атина]], която по време на [[Класическа Гърция|класическия период]] се превръща в основна културна, политическа и военна сила. Най-ранният [[драма]]тичен вид възниква като част от народните празненства в чест на бог [[Дионис]] през пролетта и изпълняваните на тях [[дитирамб]]и – възторжени песни на хорове от [[сатир]]и, спътници на бога. Обособяват се три театрални жанра: [[Старогръцка трагедия|трагедия]] (края на 5 в. г. пр.н.е.), [[комедия]] (490 г. пр.н.е.) и [[сатирска драма]]. От Атина фестивалът се разпространява и към други [[полис]]и и колонии.
 
Античните писатели дават малко и понякога противоречиви сведения за устройството и историята на древния гръцки театър.
 
Възприето е мнението, че театърът се заражда от празниците, посветени на бог [[Дионис]] – Големите Дионисии и [[Ленеи|Ленеите]]те{{hrf|Попов|2009|225}}. Част от празника са поетическите състезания и драматическите представления. Трагедии се поставят още от самото учредяване на празниците – [[534 пр.н.е.]], като под образа на козли с песни и танци се пресъздава съдбата на бога – неговото постоянно умиране и възраждане. Постепенно трагедиите добиват определена форма, а към 488-[[486 пр.н.е.]] се включват и комедии.
 
В драматическите състезания се включват само нови представления, определени за еднократно изпълнение.
== Сграда ==
Драматическите състезания се провеждат в специално построена за целта сграда – театър, за която се грижат граждани – предприемачи. Входът е платен. За да се осигури по-голям достъп на гражданите, при управлението на [[Перикъл]] на желаещите се дава парична помощ за едно представление, а през IV век пр.н.e. – и за трите дни на театралните представления.
[[FileФайл:GriechTheater2.PNG|thumbмини|Схема на древногръцки театър]]
Първоначално постройките са били дървени, а по-късно каменни или мраморни постройки, някои от тях като Атинския театър, особено красиви. Древногръцкият театър е бил изграден от три основни части – орхестра, скена и театрон.
 
Главно действащо лице в древногръцката трагедия е хорът, състоящ се от 12 или 15 мъже. В сакралната драма той има основна роля – изпълнява дитирамби в чест на бога. Основна черта в гръцките трагедии е противопоставянето на пасивния хор на активните актьори. Трагичните актьори предизвикват боговете, желаейки да надскочат границите, наложени на хората, докато хорът изразява страховете, надеждите и преценката на обществото ([[полития]]), обикновените хора, чиято присъда е окончателна<ref name="Brit">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://global.britannica.com/art/chorus-theatre | заглавие= Chorus|достъп_дата = 2 април 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= 20 юли 1998|труд= [[Енциклопедия Британика]]|издател= |език=en |цитат= }}</ref>.. Съставът на хора се избира и заплаща от богат атинянин, наречен ''хорег''.
 
Важен момент от развитието на драмата е отделянето на един актьор от хора и редуването на неговите песни с тези на хора, така се поставя началото на [[Диалог|диалогадиалог]]а. Хорът изпълнява и „фалически“ песни, които имат отношение към магията за плодородие и имат весел и закачлив характер. По мнение на [[Аристотел]] от тези песни се заражда комедията.
 
Актьорите са били '''само''' свободни мъже. От тях се изисква да имат добра дикция, да са пластични и да умеят да танцуват. Носят маски – за да могат да изразяват различни емоции, както и за по-добър звук. Облечени са в ярки и пищни дрехи, като по този начин чрез цветовете, да изразят различна социална принадлежност, а и за по-добра видимост. Обути са във високи дървени обувки – котурни, вероятно отново за по-добра видимост. Актьорите играят с маски, наследени от обредната драма, но загубили митичното си значение. Маската покрива лицето и главата на актьора. Чрез смяна на маските актьорът може да изпълнява няколко роли. За отличаване от простосмъртните, митичните герои се изобразяват по-едри. Това се постига чрез широки облекла, под които се поставят възглавници и високи дървени обувки-котурни.
Един от първите драматични автори е Фриних, чиито произведения са изгубени, но той започва да въвежда сюжети от действителността. Негови произведения са трагедиите „Превземането на Милет“ и „Финикийки“{{hrf|Попов|2009|227}}.
 
От по-късните автори до нас са достигнали само 33 драматични творби на [[Есхил]], [[Софокъл]] и [[Еврипид]], но те не дават възможност да се съди как точно се е трансформирала драмата. Много важен момент в развитието и&#768;ѝ е отделянето на първи актьор. То се приписва на поета Теспид, който през [[534 пр.н.е.]] поставил в Атина първата трагедия. Този момент се приема за начало на драматическия жанр.
 
Преврат в историята на драмата е въвеждането на втори актьор от Есхил, наречен „бащата на трагедията“. Неговата поява създава истински условия за драматичен конфликт и налага разширяване на диалога за сметка на съкратените хорови песни.
 
С въвеждането на трети актьор от Софокъл ролята на хора още повече се снижава, при Еврипид той присъства само традиционно, а по-късно напълно губи функциите си. В IV в.век пр.н.е. започват да се пишат драми, в които действащите лица са само актьори.
 
Драмите участват в състезание. Журито не се състои от театрални специалисти, а от редови атински граждани, подбрани чрез жребий.