Мохамед Али Джина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Починали от туберкулоза, ползвайки HotCat
м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг
Ред 48:
Индийският национален конгрес, страхувайки се от разпокъсване на страната, критикува първия план и напълно отхвърля втория. Мохамед Али Джина първоначално подкрепя и двата плана, надявайки се да получи подкрепата на британското правителство. След много дебати и въпреки противопоставянето на Махатма Ганди, Конгресът приема плана от 16 май, като осъжда принципа на религиозно групиране. Джина обявява такова споразумение за „безчестие“ и обвинява британските преговарящи в „предателство“,<ref name="rgandhi369">Rajmohan Gandhi, ''Patel: A Life'', pp. 369</ref> след което оттегля подкрепата на Лигата за двата плана. Организацията бойкотира събранието, оставяйки властта в ръцете на Конгреса, но лишавайки го от легитимност в очите на много мюсюлмани.
 
Джина публикува призив към всички мюсюлмани за провеждане на [[Ден на пряко действие]] на [[16 август]] 1946.<ref name="rgandhi372">Rajmohan Gandhi, ''Patel: A Life"'', pp. 372 – 73</ref> Планирани са стачки и протести, но в цялата страна започват безредици, особено в [[Калкута]] и района на [[Ноакхали]] в [[Бенгал]], а в [[Бихар]] са убити повече от 7 хиляди души. Въпреки че британската администрация обявява, че няма доказателства за това,<ref name="mansergh879">Mansergh, „Transfer of Power Papers Volume IX“, pp 879</ref> Конгресът и медиите обвиняват ръководителите на Лигата, че умишлено са предизвикали насилието.<ref name="rgandhi376">R. Gandhi, ''Patel: A Life'', pp. 376 – 78</ref>
 
След конференция, проведена през декември 1946 в [[Лондон]], Мюсюлманската лига е включена във временното правителство, но самият Джина отказва да заеме официална длъжност. Коалицията се оказва нежизненоспособна, което убеждава ръководството на Индийския национален конгрес, че разделянето е единственият начин да се избегне политически хаос и възможна гражданска война. В края на 1946 Конгресът се съгласява провинциите [[Пенджаб]] и Бенгал да бъдат разделени на религиозен принцип. Британската администрация предлага да бъде създаден мюсюлмански доминион, включващ [[Западен Пенджаб]], [[Източен Бенгал]], [[Белуджистан]] и [[Синдх]] и след оживени обсъждания Конгресът се съгласява.<ref name="plan">{{cite web| url=http://www.pakistan.gov.pk/Quaid/leader17_2.htm| title=The Leader: The Plan of June 3, 1947: page 2| first=Government of Pakistan| last=Official website| accessdate=2006-04-20}}</ref> [[Северозападна гранична провинция|Северозападната гранична провинция]] гласува на референдум през юли [[1947]] да се присъедини към [[Пакистан]]. В реч, произнесена в [[Лахор]] на [[30 октомври]] 1947, Джина заявява, че Лигата е приела разделянето, защото ''„последиците от всяка друга алтернатива биха били твърде катастрофални“''.<ref name=speech_lahore>{{cite web| url=http://pakistanspace.tripod.com/47_10.htm| title="1947: October – Jinnah visits Lahore"| first=Tripod.com| last="Pakistanspace"| accessdate=2006-04-20|archiveurl=http://web.archive.org/20040507070401/pakistanspace.tripod.com/47_10.htm|archivedate=2004-05-07}}</ref>