Деян Енев: Разлика между версии

Деян Енев е издал петнадесет книги, сред които няколко сборника с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) - – за която получава Наградата в конкурса за дебютна книга „[[Южна пролет]]“; „Конско евангелие“ (1992); „Ловец на хора“ ([[1994]]) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в [[Норвегия]] (1997); „Клането на петела“ (1997); „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература [[Христо Г. Данов (награда)|„Хр. Г. Данов“]] и Годишната литературна награда на [[Съюз на българските писатели|СБП]]; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „[[Хеликон (литературна награда)|Хеликон]]“; и „Всички на носа на гемията“ (2005); „Градче на име Мендосино“ (2009) – Национална литературна награда „[[Милош Зяпков (награда)|Милош Зяпков]]“, номиниран за наградата „Хеликон“; „7 коледни разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011); „Внукът на Хемингуей“ (2013); „Малката домашна църква. Съвременни притчи“ (2014).

Сборникът му с избрани разкази „Всички на носа на гемията”гемията“ претърпява три издания (Изд. „Фама“, 2005; Изд. „Фабер“, 2007; Изд. „Сиела“, 2009). Лауреат на голямата награда „[[Златен ланец]]“ на в. „[[Дневен Труд|Труд]]“ за къс разказ през [[2006]] г.

* ''„Гризли. Нови разкази“'' (2015)''