Паталеница: Разлика между версии

Село Паталеница се намира на 15 км югозападно от град [[Пазарджик]] и след обединението си със село ''Баткун'' през 1955 г. се превръща в една от най-големите села по северната страна на Родопския рид Каркария. Древните жители на региона са оценявали стратегическото значение на тези селища, разположени в началото на пътя между Тракия, речното корито на Чепинска река и долината на река [[Места]]. Край селото тече река Ерменска, за която се споменава и в книгата на географа проф. [[Иван Батаклиев]] "Пазарджик и Пазарджишко", София, 1969, с.72. Най-близките села наоколо са [[Црънча (Област Пазарджик)|Црънча]] (2 км югоизточно), [[Дебращица]] (5 км югоизточно), [[Ветрен дол]] (6 км) и [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]] (6 км), а зад билото на Родопския рид Каркария – село [[Дорково]].

Паталеница е възникнала през средните векове, а Баткун е било селище с уредба като гръцките градове, в което е имало храм на Аполон. През Средновековието Баткунската крепост–Баткунион е била най-големият град в Пазарджишко, наричан във византийските хроники “Блестящ и богат”. Оттам са минали и войските на [[Филип II (Македония)|Филип]] и [[Александър Македонски]]. Днес до Баткун могат да се видят още останките от светилището на Асклепий Земидренски датирано към I-IV в.век отсл. н.е. В него са открити оброчни плочки на тракийския бог [[Тракийски конник|Херос]], статуетки, жертвеник и много монети. Археологическите находки се съхраняват в [[Регионален исторически музей, Пазарджик|Регионален исторически музей в Пазарджик]].

[[FileФайл:Church pataleniza.jpg|thumbмини|220px|Църквата "Свети Димитър"]]

* Патронът на селото е [[Пантелеймон (светия)|Свети Пантелеймон]] - [[27 юли]].

== Други ==

* В Паталеница е запазен обичай в чест на [[Георги Победоносец|свети Георги]] агнетата да се пекат на открито по улиците.