Уикипедия

Долна Митрополия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м замяна на чужда езикова препратка
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 17:
}}
 
'''До&#768;лнаДо̀лна Митрополи&#768;яМитрополѝя''' е град в [[Северна България]]. Намира се в [[област Плевен]] и в непосредствена близост до град [[Плевен]]. Градът е административен център на [[община Долна Митрополия]]. Долна Митрополия е обявена за град на 13 септември 1977 г.<ref>Указ № 1240 от 18 август 1877 г. Обн. ДВ., бр. 71 от 13 септември 1977 г.</ref>, а през 1979 г. градът става център на селищна система. Първоначално в селищната система се включват 10 селища, а по късно през 1987 г. се реорганизира в община с 16 селища.
 
== География ==
Ред 23:
 
== Климат ==
Климатът е умерено-континентален. Зимата е студена със средни температури от –2,2 &nbsp;°C като най-студен месец е януари. Лятото е горещо със средни температури през юли 23 – 25 &nbsp;°C. Средната годишна температура е 11,4 &nbsp;°C. Валежите са неголеми – около 500 mm годишно. Достигат максимум през късната пролет и лятото (май-юни) и минимум през февруари. Рядко се наблюдават градушки. Преобладаващите ветрове са с посока запад-северозапад – наричани ''горняк''. Те носят най-много валежи. Духат още източни (''долняк'') и северни ветрове (''севериняк''). Рядко се наблюдава фьон. Мъглите са често явление, поради близостта на река Вит.
 
== Произход на името ==
Ред 73:
== Руско-турска война 1806 – 1812 г. ==
[[Файл:Dawe, Mikhail Vorontsov.jpg|мини|188x188пкс|генерал-майор Воронцов]]
По време на руско-турската война от 1806 – 1812 г. генерал-майор граф [[Михаил Воронцов (офицер)|Михаил Семьонович Воронцов]] се насочва към Плевен през октомври 1810 г. с около 3 0003000 души пехота и 1 0001000 конници с цел да си набави необходимите продоволствия. Водачи и преводачи във войската му са изселили се българи от Плевенско по време на кърджалийските размирици. Много местни българи се включват както в обоза на отряда, така и с оръжие. Воронцов превзема и разрушава Плевенската каменна ''крепост Керван сарай'' [http://wikimapia.org/#lang=en&lat=43.403426&lon=24.619117&z=15&m=b]и се отправя към Ловеч и Севлиево. Разбунените села не остават без последствия за участието си на страната на руските войски. След оттеглянето на русите, от арабски и арнаутски банди пострадват селата Долна Митрополия, Гривица, Нежовец, Пелишат, Къшин, Кайлъшкият манастир и много други. <ref>http://archive.ec/WKYOf</ref>
 
== Руско-турска война 1877 – 1878 г. ==
Ред 79:
 
=== Руски войски край Долна Митрополия ===
[[КартинкаФайл: Карта на боя за Плевен.jpg|мини|300px|Опитът на Осман паша да разкъса блокадата при Долна Митрополия]]
Интересни сведения как е изглеждала Долна Митрополия при започването на Руско-турската война през 1877 г. дава руският свещеник Вакх Гурьев. Той съобщава, че е имало само няколко едноетажни къщи и полу-къщи, построени от кирпичени тухли и покрив от шистови плочи. Всички останали домове представлявали вкопани землянки, в които селяните живеели заедно със своите домашни животни. Имали г-образна форма и два входа – по един за хората и един за животните. На двора нямало никакви постройки, а вместо ограда били изкопани дълбоки ровове с високи валове. Вътре в землянката имало огнище, което служело за приготвяне на храната и за отопление. Понеже районът е слабо залесен, за гориво се ползвали царевични кочани и сух оборски тор.
 
През Руско-турската война 1877-1878 г. в района на Долна Митрополия са били разположени първоначално румънски, а след това значителни руски военни части.
* Южно от Долна Митрополия на 23 октомври/4ноември 1877 г. (стар/нов стил) пристигат и се разполагат на позиция 9 Сибирски и 10 Малоросийски гренадирски полкове (1-ва бригада от 3-та гренадирска дивизия), като част от 6-ти обсаден район на генерал-лейтенант Ганецки. Към тях е придадена 3-та артилерийска бригада с 4 и 9 фунтови оръдия. В района са изградени четири [[Люнет (фортификация)|люнетлюнета]]а: Десен люнет, Люнет пред Копана могила, Ляв и Астрахански люнет. Те заедно с окопите между тях са представлявали втората отбранителна линия. На километър пред тях е изкопана друга редица от окопи и ложементи за пехотата, както и четири батарейни укрепления. Те са оформяли първата отбранителна линия. Полковите лагери са се намирали зад фронта на 2 – 3 километра в посока към Горна Митрополия (виж на картата). Основната задача на тези войски е била да преградят пътя на Осман паша при опит за пробив на блокадата в направлението Плевен – Горна Митрополия – Махалата (дн.гр. Искър) – Видин.
* Северно от Долна Митрополия (във връзка с [[обсада на Плевен|обсадата на Плевен)]] на 23 ноември/5 декември 1877 г. (стар/нов стил) се разполага 1 бригада от състава на 5 пехотна дивизия – 18 Вологодски и 17 Архангелогородски пехотен полк, както и две оръдейни батареи към тях. Щабът и лазаретът на бригадата са настанени в селото. Лагерът на 18 полк е разположен северозападно от Долна Митрополия, а 17 Архангелогородски полк е разделен батальонно на три места: 1-ви батальон остава в селото, 2-ри батальон охранява заедно с румънци пътя към с. Победа, а 3-ти батальон близо до т.нар. ''Входящ редут'' (виж на картата). Руските и румънски войски са преграждали пътя за отстъпление на Осман паша по поречието на река Вит. На 6 декември, в присъствието лично на генерал Тотлебен, са проведени примерни маневри за удържане противника в това направление. [http://www.runivers.ru/lib/book4679/57701/]
 
Ред 93:
==== Битка край Долна Митрополия на 10.12.1877 г. ====
{{основна|Битка при Долна Митрополия}}
[[Файл:Dmitriev 003.jpg|thumbмини|250px|Боят на 28 ноември 1877 г.]]
[[Файл:18 Вологодски полк Долна.jpg|мини|възстановеният паметник на 18 Вологодски полк край Долна Митрополия]]
На 28 ноември/10 декември 1877 г. (стар/нов стил) в 07.00 часа [[Осман паша]] преминава с войските си моста на р. Вит и опитва да извърши [[Обсада на Плевен|пробив на обсадата]] в района на Долна Митрополия. Турският аскер върви в гъсти редици, с наведени щикове и под прикритието на мъглата достига до първите окопи. В този момент дежурен е целият 9 Сибирския полк. Понесли тежки загуби, гренадирите отстъпват към втората линия окопи. Скоро на помощ се притичва 10 Малоросийски полк, но и той търпи огромни човешки загуби. Полето между Долна Митрополия и Копана могила е било осеяно с телата на убити и ранени гренадири от двата полка. В този критичен момент [[Иван Ганецки|генерал-лейтенант Ганецки]], началник на този сектор на обсадата, изпраща на помощ 12 Астрахански и 11 Фанагорийски гренадирски полкове, разположени в резерв до с. Горна Митрополия, както и 18 Вологодски и 17 Архангелгородски полк откъм Долна Митрополия. Турците не издържат на руския натиск и започват бавно да отстъпват към река Вит. Пробивът е овладян, а раненият Осман паша се предава в 14.00 часа с цялата си армия. Руските войски губят 1 7221722 души в убити и ранени или 1 генерал, 57 офицери и 1664 нисши чина, като почти всички са от 3-та гренадерска дивизия. От тях броят на убитите и починалите след боя ранени достига 18 офицери и 542 нисши чина. Турските загуби се оценяват приблизително на около 6 0006000 убити и ранени.
 
==== Паметници ====
[[Файл:Plewen-Denkmal.jpg|thumbмини|Паметник в Москва на загиналите на 28.11.1877 край Д. Митрополия|250px]]
* Братска могила на 12 нисши чина от 18 Вологодски пехотен полк и 1 артилерист от 6 батарея към 5 артилерийска бригада. Паметникът е построен веднага след Освобождението през 1879 г. с руски средства. Поставена е метална възпоменателна плоча. Войниците са погребани на самото бойно поле до Астраханския люнет. Днес паметникът се намира в гробищата на града и през 2015 г. е изцяло обновен от община Долна Митрополия. Към него води нова пътека, а около му е изградена мраморна площадка за посетителите.
 
Ред 106:
 
== Стопанска история ==
През 1860 г. населението и&#768;ѝ наброява около 650 души. През това време в селището се активизира стопанската дейност – пряко свързана с плевенския пазар на зърнени храни. На 15.03.1919 г. е регистрирано коневъдно дружество „Черноглавка“.
 
Особено и важно място в историята на Д. Митрополия заема основаната от д-р Палаузов и проф. Асен Златаров производителна кооперация „Българска захар“ и пуснатата в действие фабрика на 30 юни 1930 г. През 1948 г. тя става държавна собственост. Кооперацията притежавала собствена електрическа централа в с. Койнаре, а през 1942 г. започва рафинирането на масла – основа на днешната маслена фабрика. През 1949 г. „Българска захар“ – Д.Митрополия става инвеститор за изграждане на първия фуражен завод в България.
 
== Висше военно въздушно училище ==
[[Файл:Georgi ivanov-676x1024.jpg|thumbмини|200px|[[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]] – първият български космонавт]]
На територията на гр. Долна Митрополия се намира Висше военно въздушно училище „Георги Бенковски“. То е наследник на богатите традиции на българската авиационна школа. След Втората световна война, със заповед на командира на Въздушните народни войски, № 28/14.01.1945 г., на летище „Враждебна“ край София се създава като самостоятелно учебно заведение НВУ „Георги Бенковски“, което през 1948 г. се премества на летище Долна Митрополия. През 1959 г. училището се реорганизира във Висше авиационно. Първият випуск летци с висше образование излизат през 1964 г. В този випуск е първият български космонавт [[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]]. От създаването си през 1945 г. до днес, училището е обучавало летци и авиационни специалисти за ВВС и БГА „Балкан“. Подготвени са кадри за ВВС на Алжир, Виетнам, Мозамбик, Никарагуа, Йемен, Сирия. От 1995 г. е възстановен приемът за девойки във ВВВУ „Г. Бенковски“. На територията на военното училище има Музей на въздухоплаването. От 01 септември 2002 ВВВУ „Георги Бенковски“ се преобразува във [[Факултет „Авиационен“ (НВУ)|Факултет „Авиационен“]] на Националния военен университет „Васил Левски“.
 
Подготвят се военни и граждански специалности:
[[Файл:ПРАЗНИК1 mini.jpg|thumbмини|250px|Празник на авиацията]]
 
=== Военни специалности ===
Ред 134:
 
== Религия ==
[[КартинкаФайл: Church_of_St_Demetrius_Dolna_Mitropoliya_Bulgaria.png|мини|250px|Църква „Св. Димитър“]]
Населението на Долна Митрополия изповядва източно православната религия. В центъра на града се намира православният храм „Св. Димитър“. Построен през 1935 г., а през 1937 г. е осветен. Първият свещеник на Долна Митрополия е Радослав Иванов. Църквата представлява умалено копие на храма „Св. Александър Невски“ в София, което я прави уникална. До момента са извършвани няколко частични ремонти – отстранени са течове, ремонтиран е големия купол на църквата, освежавания. През 2015 г. църквата е ремонтирана основно.
 
По традиция в деня, в който православната църква чества Димитровден, храмовото настоятелство на църквата, местната Община и свещеника в Долна Митрополия организират водосвет за здраве на жителите на града и раздават курбан.
Ред 143:
 
== Детска градина ==
[[Файл:ОДЗ Здравец.jpg|leftляво|thumbмини|200x200px|Деца от ОДЗ „Здравец“]]
[[Файл:ОДЗ Здравец - завършване.jpg|thumbмини|250x250px|ОДЗ „Здравец“]]
От 1952 г. в Долна Митрополия се полагат грижи и за най-малките жители. Тогава е основана първата детска градина. На 01 юни 1988 г. е построена и открита най-новата сграда на целодневната детска градина наречена ОДЗ „Здравец“. Тя е красива, удобна и просторна двуетажна сграда. Към градината има и детска ясла за най-малките деца. ОДЗ „Здравец“ разполага с обширен вътрешен двор с няколко детски площадки за игри на открито. Ежегодно се празнуват празниците Коледа и Баба Марта. Децата от детската градина участват редовно в съвместни тържества със СОУ Васил Априлов, изпълняват се рецитали, танци, забави и игри. Адрес: гр. Долна Митрополия, ул. Христо Ботев 4, тел. за връзка 06552 / 2337
 
== Училище ==
{{основна|СОУ „Васил Априлов“ (Долна Митрополия)}}
[[Файл:СОУ Васил Априлов Долна Митрополия.jpg|thumbмини|350px|Празник в СОУ Васил Априлов]]
През 1885 г. е построена първата училищна сграда. Тя се състои от 2 учебни стаи, коридор и малка канцелария. В тези стаи са I и II отделение и III и IV отделение, обучавани от един учител. През 1920 сградата се разширява с още две стаи и коридор.
 
Ред 155:
 
== Читалище ==
[[Файл:Читалище Просвета 1927.jpg|thumbмини|320x320px|Народно читалище Просвета 1927 г.]]
В гр. Долна Митрополия съществува „Народно читалище Просвета 1927 г.“ Читалището е основано на 22 март 1927 г. от група прогресивни учители и младежи: Донка Януцева, Здравка Кръстева, Здравка Маркова, Тодорка Йовчева, Йордан Ячев, Димитър Цоновски и Цветан Прокопов. Цветан Прокопов е и първият председател на Читалището. В зората на своето създаване, Читалището се помещавало в една от класните стаи на училището. Първоначално новосъздадената библиотека е с фонд от 48 книги, и се е помещавала в дома на Дамян Лазаров. През 1985 г. е построена и открита новата читалищна сграда. Към читалищната сграда е построен голям киносалон. В него Читалище „Просвета“ организира отделни постановки и концерти. Всяка Коледа се организира тържество където участват таланти от града. На тържеството има народни танци, рецитал и музика.
 
Ред 191:
 
=== 1 април – Ден на приведения зет ===
На 1 април приведените зетьове на Долна Митрополия празнуват и то не на шега, а съвсем на сериозно. Празникът се нарича още „''Ден на завряния зет''“ и е „патент“ на НЧ Просвета 1927 г. Празнува се с концерт в киносалона на града ежегодно от 1984 г., когато приведените зетьове са били 127. Първото издание на този концерт е носел разтърсващото име „''Прокуда''“. То е било измислено от доайена Крум Календарски, който също е приведен зет в Долна Митрополия от Койнаре. Повече от половин век Крум Календарски води естрадно-сатиричния състав емблематичното име „''Митрополитен''“. Днес заврените зетьове са значително по-малко, но празникът продължава да се чества. Ежегодни участници на концерта са още вокалните групи "''Бодра смяна''” с ръководител Таня Христова и „''Млади сърца''“ към клуба на пенсионера в Долна Митрополия, както и буфосинхроничният състав ''„Митрополийски рози и бодли“''
<gallery>
Картинка: НЧ Просвета1.jpg|„Митрополийски рози и бодли“
Ред 201:
 
=== 5 май – Празник на детското танцово изкуство ===
От 2010 г. насам ежегодно на 5 май на площада на Долна Митрополия, под патронажа на НЧ Просвета 1927 и кмета на общината, се провежда ''Празник на детското танцово изкуство''. На празника се представят танцови състави и формации от цялата област Плевен.
<gallery>
Картинка: Празник2.jpg|
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Долна_Митрополия“.