Залмоксис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
м в. от н.е. -->век; козметични промени
Ред 2:
'''Залмоксис''' ({{lang-grc|Ζάλμοξις, Zalmoxis}}, също Salmoxis (Σάλμοξις), Zamolxis (Ζάμολξις) или Samolxis (Σάμολξις) е, според най-древния извор — „Историята“ на [[Херодот]], полу-митичен [[цар]] и [[бог]] на [[траки]]йското племе [[гети]], които вярвали в безсмъртието на душата и в задгробния живот. Те смятали, че като умрат, отиват при Залмоксис и пращали всеки пет години пратеник, който да извести на бога техните нужди и желания.
 
Херодот, бащата на историята, казва, че научил от елините, които живеят по [[Хелеспонт]]а (Дарданелите) и по [[Евксински понт|ПонтПонта]]а ([[Черно море]]), че Залмоксис наистина е съществувал, робувал в [[Самос]] и бил роб (или ученик) на [[Питагор]], впоследствие се освободил и забогатял, върнал се в Тракия и учил съплеменниците си доктрината на Питагор. Залмоксис пътувал из Египет и донесъл на хората от там мистичното знание за безсмъртието на душата, като ги учил че след като умрат ще отидат на едно място, където ще се наслаждават вечно на всевъзможни блага.
 
Със Залмоксис са свързани четири обреда: събиране в андреона (стая — зала, предназначена само за мъже), оттегляне в подземното жилище или в пещерата, човешките жертвоприношения, стрелба с лък към небето. Сведения за пиршествата в андреона получаваме от [[Хезихий]], лексикограф от V век от н.е., който разказва, че при завръщането си в [[Тракия]], Залмоксис попада най-напред в нейната югоизточна част. Там той „научил първите от астите да се събират и да пируват, като казвал, че нито той сам, нито съмишлениците му ще умрат“ и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието.
 
Както разказва Херодот, той построил една подземна стая, подземно жилище, където прекарал три години, за да се появи отново на четвъртата и да убеди траките във възможността за постигане на безсмъртието. Според свидетелството на [[Страбон]], Залмоксис се оттегля в пещера на свещената планина [[Когайон]].
Ред 18:
== Библиография ==
* Димитър Попов, ''Богът с много имена'' (ИК "Свят — Наука), С. 1995
* Mircea Eliade, ''De Zalmoxis à Gengis-Khan. Études comparatives sur les religions et la folklore de la Dacie et de l'Europe orientale'', Paris 1970 (= ''Von Zalmoxis zu Dschingis-Khan'', Köln 1982)
 
[[Категория:Тракийска митология]]