Дунав: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Липсващ затварящ таг
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 6:
| картинка-описание = Реката при Русе
| местоположение = [[Германия]], [[Австрия]], [[Словакия]], [[Унгария]], [[Хърватия]], [[Сърбия]], [[Румъния]], [[България]], [[Молдова]] и [[Украйна]]
| дължина = 2 8522852
| басейн = 802 266
| отток = 6 5006500
| начало-място = [[Шварцвалд]], [[Германия]]
| начало-гео-ширина = 48.0956
| начало-гео-дължина = 8.1550
| начало-височина = 1 0781078
| устие-място = [[Черно море]] през [[Делта на Дунав]]
| устие-гео-ширина = 45.2175
Ред 36:
Извира от платото [[Баар]] в планината [[Шварцвалд]] (с надморска височина на изворите 1078 метра) в [[Германия]], където две по-малки реки, [[Бригах]] и [[Брег]], се сливат на 1,4 km от селището [[Донауешинген]] и оттам насам реката се нарича Дунав. Освен теорията, която се приема за меродавна, че сливането на Брегах и Брег край Донауешинген е същинското начало на Дунав, съществува и теорията, че началото на река Дунав е потокът Дунав, който извира в пределите на замъка „Фюрстлих Фюрстембергишес шлос“ край Донауешинген. Този [[карстов извор]] е каптиран през 18 век и водата му е отведена чрез тръбопровод под земята на замъка. През 1895 г. Адолф Хеер изгражда скулптурна композиция над кръглия басейн на потока Дунав, която изобразява майка Баар, която сочи пътя на младия Дунав. Няколкостотин метра след извора на потока той се слива с река Бригах, а тя от своя страна след километър и половина се слива с река Брег и дава началото на река Дунав. От това място тя тече на югоизток в продължение на 2859 km, вливайки се чрез [[делта]] (граничеща с [[Украйна]]) в [[Черно море]] на [[Румъния|румънска територия]]. Средният дебит на реката преди делтата е 6500 m<sup>3</sup>/секунда.
 
Река Дунав минава през 10 държави: [[Германия]], [[Австрия]], [[Словакия]], [[Унгария]], [[Хърватия]], [[Сърбия]], [[България]], [[Румъния]], [[Молдова]] и [[Украйна]]. Басейнът и&#768;ѝ заема общо 817 000 km<sup>2</sup>. При вливането си в [[Черно море]] тя се разделя на 3 ръкава – Килийски, Сулински и Георгиевски. Най-северният – Килийският ръкав, служи за граница между Румъния и Украйна. Средният ръкав – Сулинският, е най-пълноводният и най-дълбокият.
 
Дунав е включен в списъка на няколкото най-застрашени реки в света, изготвен за [[Световен ден на водата|Световния ден на водата]] през [[2007]] г.
Ред 118:
id:barra value:rgb(0.6,0.8,0.9)
 
ImageSize = width:800 height:300
PlotArea = left:40 bottom:40 top:20 right:20
DateFormat = x.y
Period = from:0 till:9000
TimeAxis = orientation:vertical
AlignBars = justify
ScaleMajor = gridcolor:darkgrey increment:2000 start:0
ScaleMinor = gridcolor:lightgrey increment:1000 start:0
Ред 187:
Най-ранните достоверни сведения за Дунав се съдържат в съчиненията на древногръцкия историк [[Херодот]] ([[5 век пр.н.е.]]), който пише във втората [[История (Херодот)|книга на „История“]], че река Истър (древногръцкото название на Дунав) започва в земята на [[келти]]те край град Пирен и пресича [[Европа]] по средата. Според него, река Истър се влива в Евксинския Понт ([[Черно море]]) там, където милетските заселници са основали град Истрия.<ref> Херодот. „История“. [http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1284916103#033 Книга II. „Евтерпа“]. Гл. 33</ref> През [[105]] г. император [[Траян]] построява [[Траянов мост|първия каменен мост]] през Дунав.
 
Река Дунав винаги е била важна връзка между Западна Европа и Черно море. През [[3 век|III век]] тя е северна граница на [[Римска империя|Римската империя]] (и на [[латински език|латински]] е наричана ''Danubius''), а крепостите, построени на бреговете и&#768;ѝ, служат за защита срещу нападенията на [[готи]]те, [[хуни]]те и [[славяни|славянските]] племена. По-късно Дунав е била път за достъп до [[Константинопол]]. [[Кръстоносци]]те са използвали реката като транспортна артерия при походите си до Светите места. През [[Средновековие]]то тя улеснява нахлуването на турците в Централна Европа.
 
Река Дунав започва да се използва като търговска връзка през [[18 век|XVIII век]]. [[Мария Тереза]], императрицата на Австрия от [[Хабсбурги|Хабсбургската династия]], сформира звено, което да регулира плаването по реката. През [[19 век|XIX век]] Дунав се превръща във важна търговска връзка между Западна Европа и страните от Балканския полуостров.
 
През 1830 г. англичанинът Андрю предприема превоз на пътници от [[Австрия]] до [[Сърбия]] с параход. През лятото на 1834 г. е открита [[Параход|параходнапараход]]на служба и е установена редовна връзка между [[Унгария]], [[Сърбия]], [[Влашко|Влахия]] и [[България]]. През 1835 г. на всеки три дни отплава по един параход от [[Братислава|Пресбург]] до [[Пеща]], а оттам друг тръгва на всеки 12 дни за [[Молдова]].<ref name=":0">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=68 – 69|oclc=894636829}}</ref>С подписването на [[Парижки мирен договор (1856)|Парижкия (1856)]] и на [[Версайски_договорВерсайски договор|Версайския (1919)]] мирен договор се обявява свободно плаване по цялата река и се създава Дунавска комисия, която да контролира и координира плаването по реката като международен воден път. След [[Втора световна война|Втората световна война]] е подписана нова Дунавска конвенция, според която в тази Дунавска комисия участват само крайдунавските държави.
 
След изграждането на канала [[Рейн - Майн - Дунав]] в Германия през [[1991]] г. реката става част от трансевропейски воден път от най-голямото световно пристанище [[Ротердам]] на [[Северно море]] до [[Сулина]] на Черно море с обща дължина от 3500 km. Количеството стоки, транспортирани по Дунав, се увеличава до около 100 млн. тона през 1987 г. Плаването по долния участък на реката се преустановява от бомбардирането на 3 моста в Сърбия от [[НАТО]] през 1999 г., като разчистването на отломките завършва през 2002 година.
Ред 207:
 
На бреговете на Дунав са разположени десетки големи градове, в това число столиците на 4 страни: на Австрия – [[Виена]] (1597 хил. жители), на Сърбия – [[Белград]] (1670 хил.), на Унгария – [[Будапеща]] (1702 хил.), на Словакия – [[Братислава]] (425 хил. жители). На притока [[Изар]] е разположен главният град на [[Бавария]] – [[Мюнхен]] (1365 хил. души). Ето и някои от по-големите градове по реката:
* Германия – [[Ехинген]], [[Улм]], [[Гюнцбург]], [[Донаувьорт]], [[Инголщат]], [[Регенсбург]], [[Пасау]]
* Австрия – [[Линц]], [[Кремс]], Виена
* Словакия – [[Братислава]], [[Комарно]]
* Унгария – [[Гьор]], [[Комаром]], [[Естергом]], [[Вац]], Будапеща, [[Дунауйварош]], [[Пакш]], [[Мохач]]
* Хърватия – [[Вуковар]], [[Илок]]
* Сърбия – [[Бачка паланка]], [[Нови Сад]], [[Сремски Карловци]], [[Земун]], [[Белград]], [[Смедерево]]
* България – [[Видин]], [[Лом]], [[Козлодуй]], [[Оряхово]], [[Никопол]], [[Белене]], [[Свищов]], [[Русе]], [[Тутракан]], [[Силистра]]
* Молдова – [[Джурджулещ]]
* Украйна – [[Рени (Украйна)|Рени]], [[Измаил (град)|Измаил]]
* Румъния – [[Оршова]], [[Дробета-Турну Северин]], [[Калафат]], [[Бекет]], [[Турну Мъгуреле]], [[Гюргево]], [[Калъраш]], [[Черна Вода]], [[Браила]], [[Галац]], [[Тулча]], [[Сулина]]
 
== Транспорт ==
Ред 225:
Река Дунав е важен международен воден път. Той е определен от Европейския съюз за трансевропейски транспортен коридор № 7. Той минава през 10 страни, като водосборният басейн се разпростира и върху 7 други страни.
 
Дунав става плавателна река, след като приема множество алпийски притоци. Около 30 от нейните 300 притока също са плавателни. По-важните са: [[Ин]], [[Морава (Централна Европа)|Морава]], [[Драва]], [[Тиса]], [[Сава (река)|Сава]] и [[Прут]]. Дълбочината на Дунав на места е повече от 30 m. През месеците май и юни реката има най-голямо пълноводие. През зимата над реката се образуват гъсти и непрогледни мъгли, а поради ниските температури повърхностните и&#768;ѝ слоеве се заледяват.
 
След построяването в Германия на [[Рейн - Майн - Дунав|канала Майн-Дунав]] през [[1992]] г., реката става част от трансевропейския воден път от [[Ротердам]]а на [[Северно море]] до Сулина на Черно море (3&nbsp;500 км) (през [[Рейн]], чиито приток е [[Майн]]). Обемът на транспортните превози по Дунав достига 100 милиона тона ([[1987]] г.).
Ред 238:
 
== Флора и фауна ==
Дунав е дом на много растителни и животински видове. Речното корито е най-голямата заблатена територия в Европа. Тук е най-голямото количество тръстика в целия свят. В делтата на Дунав 1 7001700 km<sup>2</sup> са обрасли с [[тръстика]]. Има и няколко вида водна [[лилия]]. Опесъчените места са покрити с [[трева]] „Стипа“. По поречието на реката се намират гори, където могат да се срещнат множество растения и животни. В гората Литя има дюни с дължина 250 метра и ширина 10 метра. Там някои дървета достигат 10 метра височина.
 
Срещат се и много животински видове. Значителен процент от световната популация от птици живее в териториите покрай реката. В делтата на Дунав плуват над 45 вида сладководна риба, от които Acipensednidae е застрашен вид. Известно е, че голям брой от популацията на [[Европейски_пъстър_порЕвропейски пъстър пор|европейския пор]] живее на [[остров]]ите по реката. Горите по поречието са дом също на някои редки видове [[влечуги]]. Единствено в резервата [[Сребърна]] гнезди световно застрашеният вид птица – [[къдроглав пеликан]].
 
; Важни национални паркове и резервати
Ред 268:
* В [[древногръцка митология|древногръцката митология]] Дунав, под името [[Истър]], е сред 25-те големи реки, синове на [[Океан (митология)|Океан]] и [[Тетида]].{{hrf|Hesiod|2012}} В мита за [[аргонавти]]те на връщане от [[Колхида]] те се изкачват по течението на Истър и излизат по несъществуващ в действителност ръкав на реката в [[Адриатическо море]].{{hrf|Diodore de Sicilie|2012}}
* На река Дунав е посветен известният [[валс]] на австрийския [[композитор]] [[Йохан Щраус II|Йохан Щраус]] „[[На хубавия син Дунав]]“ (''An der schönen, blauen Donau'').
* [[Дунавски вълни (валс)|„Дунавски вълни“]] ({{Lang-ro|Valurile Dunării}}) е валс от румънския композитор от сръбски произход [[Йосиф Иванович]] (1845 – 1902). [[Йозеф Завинул]] пише [[симфония]]та „[[Истории на Дунав]]“, изпълнена за първи път през 1993 г. на фестивала „[[Антон Брукнер]]“ в Линц.
* Реката има място и в българската памет, включително чрез [[марш]]а „[[Тих бял Дунав]]“ за [[Ботевата чета]].
* В [[литовци|литовскилитовските]]те народни песни Дунав (Dunojus, Dunojėlis) се споменава по-често, отколкото най-дългата литовска река [[Неман]].
* Немската традиция на пейзажна живопис, [[Дунавска живописна школа|Дунавската живописна школа]] се развива по поречието на Дунав през 16 век.
* Сред шедьоврите на италианския писател [[Клаудио Магрис]] е „Дунав. Сантиментално пътуване от изворите до Черно море.“.
Ред 276:
* Реката е тема на филма ''[[Истър (филм)|„Истър“]]'' (2004) <ref>[http://www.theister.com/ theister]</ref>).
* Във вселената на [[Стар Трек]] има клас малки космически кораби, наречен „Дунав“, използван от Звездния флот на Федерацията, най-вече в епизодите на „[[Стар Трек: Космическа станция 9]]“.
* Реката често се споменава в сагата „Децата на Земята“ на [[Джийн Оел]], особено в книгата „The Plains of Passage“, когато главните герои Айла и Йондалар пътуват на запад по реката, която те наричат ​​Великата майка-река поради големите и&#768;ѝ размери.
* Унгарските сладкиши ''дунавски камъчета'' са наречени на реката.
* Унгарският фолклорен ансамбъл Duna Művészegyüttes също носи името на реката. Групата се състои от 30 танцьори и музиканти.