Дунав: Разлика между версии

| картинка-описание = Реката при Русе

| местоположение = [[Германия]], [[Австрия]], [[Словакия]], [[Унгария]], [[Хърватия]], [[Сърбия]], [[Румъния]], [[България]], [[Молдова]] и [[Украйна]]

| басейн = 802 266

| начало-място = [[Шварцвалд]], [[Германия]]

| начало-гео-ширина = 48.0956

| начало-гео-дължина = 8.1550

| устие-място = [[Черно море]] през [[Делта на Дунав]]

| устие-гео-ширина = 45.2175

Извира от платото [[Баар]] в планината [[Шварцвалд]] (с надморска височина на изворите 1078 метра) в [[Германия]], където две по-малки реки, [[Бригах]] и [[Брег]], се сливат на 1,4 km от селището [[Донауешинген]] и оттам насам реката се нарича Дунав. Освен теорията, която се приема за меродавна, че сливането на Брегах и Брег край Донауешинген е същинското начало на Дунав, съществува и теорията, че началото на река Дунав е потокът Дунав, който извира в пределите на замъка „Фюрстлих Фюрстембергишес шлос“ край Донауешинген. Този [[карстов извор]] е каптиран през 18 век и водата му е отведена чрез тръбопровод под земята на замъка. През 1895 г. Адолф Хеер изгражда скулптурна композиция над кръглия басейн на потока Дунав, която изобразява майка Баар, която сочи пътя на младия Дунав. Няколкостотин метра след извора на потока той се слива с река Бригах, а тя от своя страна след километър и половина се слива с река Брег и дава началото на река Дунав. От това място тя тече на югоизток в продължение на 2859 km, вливайки се чрез [[делта]] (граничеща с [[Украйна]]) в [[Черно море]] на [[Румъния|румънска територия]]. Средният дебит на реката преди делтата е 6500 m³/секунда.

 

 

Дунав е включен в списъка на няколкото най-застрашени реки в света, изготвен за [[Световен ден на водата|Световния ден на водата]] през [[2007]] г.

id:barra value:rgb(0.6,0.8,0.9)

 

DateFormat = x.y

ScaleMajor = gridcolor:darkgrey increment:2000 start:0

ScaleMinor = gridcolor:lightgrey increment:1000 start:0

Най-ранните достоверни сведения за Дунав се съдържат в съчиненията на древногръцкия историк [[Херодот]] ([[5 век пр.н.е.]]), който пише във втората [[История (Херодот)|книга на „История“]], че река Истър (древногръцкото название на Дунав) започва в земята на [[келти]]те край град Пирен и пресича [[Европа]] по средата. Според него, река Истър се влива в Евксинския Понт ([[Черно море]]) там, където милетските заселници са основали град Истрия.<ref> Херодот. „История“. [http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1284916103#033 Книга II. „Евтерпа“]. Гл. 33</ref> През [[105]] г. император [[Траян]] построява [[Траянов мост|първия каменен мост]] през Дунав.

 

 

Река Дунав започва да се използва като търговска връзка през [[18 век|XVIII век]]. [[Мария Тереза]], императрицата на Австрия от [[Хабсбурги|Хабсбургската династия]], сформира звено, което да регулира плаването по реката. През [[19 век|XIX век]] Дунав се превръща във важна търговска връзка между Западна Европа и страните от Балканския полуостров.

 

 

След изграждането на канала [[Рейн - Майн - Дунав]] в Германия през [[1991]] г. реката става част от трансевропейски воден път от най-голямото световно пристанище [[Ротердам]] на [[Северно море]] до [[Сулина]] на Черно море с обща дължина от 3500 km. Количеството стоки, транспортирани по Дунав, се увеличава до около 100 млн. тона през 1987 г. Плаването по долния участък на реката се преустановява от бомбардирането на 3 моста в Сърбия от [[НАТО]] през 1999 г., като разчистването на отломките завършва през 2002 година.

 

На бреговете на Дунав са разположени десетки големи градове, в това число столиците на 4 страни: на Австрия – [[Виена]] (1597 хил. жители), на Сърбия – [[Белград]] (1670 хил.), на Унгария – [[Будапеща]] (1702 хил.), на Словакия – [[Братислава]] (425 хил. жители). На притока [[Изар]] е разположен главният град на [[Бавария]] – [[Мюнхен]] (1365 хил. души). Ето и някои от по-големите градове по реката:

 

== Транспорт ==

Река Дунав е важен международен воден път. Той е определен от Европейския съюз за трансевропейски транспортен коридор № 7. Той минава през 10 страни, като водосборният басейн се разпростира и върху 7 други страни.

 

 

След построяването в Германия на [[Рейн - Майн - Дунав|канала Майн-Дунав]] през [[1992]] г., реката става част от трансевропейския воден път от [[Ротердам]]а на [[Северно море]] до Сулина на Черно море (3&nbsp;500 км) (през [[Рейн]], чиито приток е [[Майн]]). Обемът на транспортните превози по Дунав достига 100 милиона тона ([[1987]] г.).

 

== Флора и фауна ==

 

 

; Важни национални паркове и резервати

* В [[древногръцка митология|древногръцката митология]] Дунав, под името [[Истър]], е сред 25-те големи реки, синове на [[Океан (митология)|Океан]] и [[Тетида]].{{hrf|Hesiod|2012}} В мита за [[аргонавти]]те на връщане от [[Колхида]] те се изкачват по течението на Истър и излизат по несъществуващ в действителност ръкав на реката в [[Адриатическо море]].{{hrf|Diodore de Sicilie|2012}}

* На река Дунав е посветен известният [[валс]] на австрийския [[композитор]] [[Йохан Щраус II|Йохан Щраус]] „[[На хубавия син Дунав]]“ (''An der schönen, blauen Donau'').

* Реката има място и в българската памет, включително чрез [[марш]]а „[[Тих бял Дунав]]“ за [[Ботевата чета]].

* Немската традиция на пейзажна живопис, [[Дунавска живописна школа|Дунавската живописна школа]] се развива по поречието на Дунав през 16 век.

* Сред шедьоврите на италианския писател [[Клаудио Магрис]] е „Дунав. Сантиментално пътуване от изворите до Черно море.“.

* Реката е тема на филма ''[[Истър (филм)|„Истър“]]'' (2004) <ref>[http://www.theister.com/ theister]</ref>).

* Във вселената на [[Стар Трек]] има клас малки космически кораби, наречен „Дунав“, използван от Звездния флот на Федерацията, най-вече в епизодите на „[[Стар Трек: Космическа станция 9]]“.

* Унгарските сладкиши ''дунавски камъчета'' са наречени на реката.

* Унгарският фолклорен ансамбъл Duna Művészegyüttes също носи името на реката. Групата се състои от 30 танцьори и музиканти.