Генчо Скордев (архитект): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Липсващ затварящ таг; форматиране: 3x кавички, 2x тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 12:
'''Генчо Скордев''' (''19.05/1.06.1900, [[Казанлък]] – 28.08.1986, [[София]]'') е български [[архитект]] и виден деятел на туристическото движение. Съпруг на [[Елена Варакаджиева-Скордева|архитект Елена Варакаджиева-Скордева]], баща на [[Димитър Скордев|Димитър Скордев (математик)]] и на Михайлина Скордева (архитект).
Завършва архитектура през 1925 г. в [[Дармщат]] – [[Германия]] и започва дейността си като архитект в своя роден град. Там ръководи строителството на редица обекти като военната фабрика, механотехническото училище, читалище „Искра“. Пак по това време, през периода
От 1930 до 1944 г. Генчо Скордев е член на Централното настоятелство на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]] и отговаря за строителството на [[хижа|хижи]]. Съвместно с друг архитект-турист – Панайот Калчев, Генчо Скордев проектира и ръководи безвъзмездно строителството на сградата за [[Високопланинска метеорологична станция Мусала|метеорологичната станция]] на най-високия връх на [[Балкански полуостров|Балканите]] – [[Мусала]] (2925 м), както и тези на най-високите върхове на [[Витоша]] – [[Черни връх]], и на [[Стара планина]] – [[Ботев (връх)|Ботев]] (по онова време с името Юмрук чал). Съвместно със съпругата си, също безвъзмездно, Генчо Скордев става автор на проектите и деен участник в реализирането им при изграждането на редица високопланински хижи в България, сред които са например „Белмекен“, „Заврачица“ и [[Иван Вазов (хижа)|„Иван Вазов“]] в [[Рила]], [[Демяница (хижа)|„Демяница“]] в [[Пирин]], „[[Мазалат (хижа)|Мазалат]]“,
След 1943 г. Генчо Скордев работи главно в областта на строителството на селскостопански сгради. През 1947 г. под негово ръководство се изработват устройствени планове за селата (сега градове) [[Камено]] и [[Българово]] в Бургаски окръг. От 1948 до 1950 г. е ръководител на ателие в проектантска организация, занимаваща се предимно с проектиране на обекти за селското и горското стопанство. От 1950 до 1959 г. е директор на „Земпроект“ – първата в България проектантска организация, специализирана в областта на селскостопанското строителство. Под негово ръководство се формира екип от специалисти, които проектират животновъдни и птицевъдни сгради и комплекси, жилищни, битови и други сгради за нуждите на селското стопанство.
Ред 23:
== Източник ==
*Ст.н.с. арх. Мария Миркова. ''„Творец с разностранен талант. 100 години от рождението на ст.н.с. I ст. Генчо Скордев“''. Арх–Арт
== Външни препратки ==
|