Менандър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м в. от н.е. -->век; козметични промени |
||
Ред 1:
[[
'''Менандър''' ({{lang-la|Menandros}},
Менандър има големи заслуги за укрепването на литературното койне.До шести век
== Живот и творчество ==
Малко са фактите от живота на Менандър.Син е на знатно семейство.Негов другар в юношеството е философът Епикур.Изглежда,учи в перипатетическата школа-близък е с Теофраст и Деметрий от Фалерон. В драматургическото изкуство го посвещава чичо му,поетът Алексис. Също така се радва на подкрепа от пълководеца [[Птолемей I|Птолемей Сотер]], син на [[Лаг,]] който го кани в двореца си, но той не се отзовава и връзките му с хетерата Гликера,образована жена,която му помага при направата на театралните маски. В негова чест сънародниците му го погребват на пътя за Атина, където е бил последно видян от Павзаний. Оцелели са многобройни негови паметници, включително добре позната статуя във [[Ватикан
Негов съперник в драматичното изкуство (предполага се и в любовта) е [[Филимон]], който изглежда е бил по-популярен. Менандър, обаче, смята себе си за по-добър драматург и, според латинския писател [[Авъл Гелий]], попитал Филимон: „Не те ли е срам, когато печелиш срещу мен?“.
Благодарение на съхраненото от Менандър сравнително повече се знае за елинистическата комедия, главно за нейната проява в кратък период от време на границата на четвърти и трети век пр.н.е. в Атина.Атмосферата на новата атическа комедия,засиленият интерес към частния живот и конкретно човешкото се разбират дори само по заглавията на загубени произведения.Ето няколко:"Братя", "Войници", "Лекарят" ,"Добрите Другари" ,"Подхвърленото дете" , "Изчезналите пари", "Истории в банята" ,"Търговецът" ,"Неверните жени" , "Огърлицата" ,"Женомразец", "Самовлюбеният" и "Недоверчивият".Усеща се склоността към типологическо възприемане на житейското явление. Менандър минава през средната атическа комедия.В средната комедия се поставя въпрос за индивидуалното в човешката природа и се прилага Аристотеловата типология на характера, която дава плод по-късно у Менандър.Той е между най-цитираните автори след Омир и Еврипид.От негови фрагменти се оформя цял сборник,т.нар. "Изречения на Менандър" , сентенции по всякакви въпроси.Отличава ги острота и житейска опитност, несвойствена за традиционна елинска сентенция.Героите му говорят на език,максимално приближен към говорната практика,едновременно богат на конкретна и на абстрактна лексика. До началото на XX век творческата му характеристика се е основавала главно на фрагменти от комедиите, на техни римски преработки и на антични сведения за тях.Освен целия-"[[Човеконенавистник|Човеконенавистник"]]-една от най-ранните творби,по която се усеща високото стъпало,отдето е започнало Менандровото развитие и почти целите "Третейски съд" и "Самиянка" притежаваме големи откъси от четиринадесет комедии на Менандър.Имената на по-значителните, неспоменати до този момент,са: "Щит" , "Селянин" , "Перинтийка" и "Сикионец".В "Човеконенавистник" главният герой е Кнемон-саможив човек,недоверчив и необщителен.Още от заглавието интересът е насочен към човешката природа.Действието протича на село,В Атика, пред домовете на Кнемон и Горгий.Между тях се вижда една пещера, светилище на нимфите, откъдето се появява бог Пан.В монолог той характеризира Кнемон и разказва за обстоятелствата не неговия живот,следствие на лошия му характер. В ''[[Мъчният човек|"]]''Човеконенавистник''[[Мъчният човек|"]]'' след всеки акт иде означение [[Хор]], несъпроводено от словесен текст. Това внушава, че партиите на хора нямат отношение нито към предходните, нито към следващите събития на драматическото действие.
Ред 18:
Фактът, че любовта е постоянна тема на Менандровата комедия, определя у него и един постоянен състав на действуващите лица. Тук е влюбеният момък, сериозен или лекомислен, тук е влюбената девойка, винаги свободнородена, не робиня, не и либертина.
Постоянен двигател на Менандровата драма са робите, които с умствена и физическа енергия, с лъжи и хитрости, с преданост и вярност към господарите си преодоляват всяко неблагоприятно положение.
Менандровата комедия познава два главни импулса: случайността и характера.Случайността е тъй честа в новата комедия, че понякога ликвидира всяка идея за правдоподобие.
Неговата комедия не изхвърля хора, но той няма ролята, която му отреждат Аристофан и първите двама трагици. В отношението си към хора Менандър отново следва Еврипид.
Менандър е един от най-значителните поети на Новата Комедия, произведенията му влияят на
Менандър има голямо влияние върху
== Елинизма като културна епоха ==
Ред 32:
== Загуба на творчеството му ==
Менандър
Повече от хилядолетия произведенията на Менандър са считани за напълно изгубени. Благодарение на дълги и продължителни открития на папируси, Менандър вече може да заеме мястото си сред главните древногръцки драматурзи като Еврипид, Софокъл, Аристофан и Есхил.
В библиотеката на [[Federico da Montefeltro]] в [[Урбино]] вероятно е имало цели произведения, но тяхното съществуване е под въпрос и няма следи след превземането на града от [[Цезар Боргиа]] и преместването им в библиотеката във [[Ватикан
Произведенията на Менандър са били преработени от римските писатели [[Plautus]] и [[Terence]] и чрез тях той влияе на развитието на Европейската комедия от [[Ренесанс
Менандър е почитател и имитатор на [[Еврипид]] и прилича на него по острото си наблюдение на практическия живот, по анализа на емоциите и привързаността си към моралните максими , много от които стават всеизвестни: „Собствеността на приятели е обща“, „Обичаните от Господ умират млади“, „Лошата комуникация разваля добрите маниери”. Тези максими след това са събрани и с допълнения от други източници са публикувани за използване в училищата.
Ред 56:
== Произведения ==
* ''Aspis'' ("The Shield"; about half)
* ''Georgos'' ("The Farmer")
* ''Dis Exapaton'' ("Double Deceiver")
* ''Dyskolos'' ("Old Cantankerous" or "The Grouch") the only play that survives in its entirety
* ''Encheiridion'' ("Handbook")
* ''Epitrepontes'' ("Men at Arbitration"; most)
* ''Heros'' ("The Hero (mythology)")
* ''Hypobolimaios'' ("The Changeling")
* ''Karchedonios'' ("Carthaginian")
* ''Kitharistes'' ("The Harper")
* ''Kolax'' ("The Toady" or "Flatterer")
* ''Koneiazomenai'' ("Drugged Women")
* ''Leukadia''
* ''Methe'' ("Drunkenness")
* ''Misoumenos'' ("The Man She Hated")
* ''Naukleros'' ("The Ship's Captain")
* ''Orge'' ("Anger")
* ''Perikeiromene'' ("Girl who has her hair cropped"; George Bernard Shaw suggested ''Rape of the Locks'', after Alexander Pope)
* ''Perinthia'' ("Girl from Perinthos")
* ''Plokion'' ("The Necklace")
* ''Pseudherakles'' ("The Fake Hercules")
* ''Samia''
* ''Sikyonioi'' or ''Sikyonios'' ("Sicyonian(s)"; about half, )
* ''Synaristosai''("Those who eat together at noon"; "The Ladies Who Lunch")
* ''Phasma'' ("The Phantom")
{{Уикицитат}}
* ''Theophoroumene'' ("The Possessed Girl")
* ''Trophonios'' ("Trophonius")
== Външни препратки ==
Ред 95:
* https://www.britannica.com/biography/Menander-Greek-dramatist
* [http://www.gottwein.de/Grie/menand/monost_a.php Menander: Monosticha / Sententiae / Einzelverse (Altgriechisch, Latein, Deutsch)
* [http://faculty.fairfield.edu/rosivach/cl103a/dyskolos.htm Dyskolos. ] на английски
| |||