Еничарски корпус: Разлика между версии

''А при двора еничарите са обикновено около 4 0004000 и при тях е въведен такъв порядък: те имат над себе си [[хетман]], когото наричат [[ага]] – велик господин; той получава заплата 10 [[жълтици]] на ден, а неговият маршал – по жълтица всеки ден; на стотниците дават на 2 дни по жълтица, а на низшите чинове – на 10 дни по жълтица. Техните синове, когато израснат от детската възраст, също получават служба от султана. Нито 1 придворен, ако в нещо се провини, не наказват с понижаване в службата, а само със смъртно наказание. И все пак те никого не екзекутират открито, но само тайно от другите придворни, за да не би те да се възмутят. Нито 1 еничар, нито 1 десетник не смее да язди на кон, с изключение на самия хетман и неговия маршал. Там при тях е установено следното: съществуват стрелци, които стрелят с лъкове; други от тях са с пушки, някои от тях стрелят с мускети, а други със самострели; и всеки ден те са длъжни да демонстрират стрелбата си пред своите хетмани. И на всеки от тях дават ежегодно по жълтица за лък, а също и за хазук, риза и големи шалвари, по техния обичай, направени от 3 лакти платно, а ризата – от 8.''

Османската власт допуска и формирането на групата на ''кулуглу'' – синовете на загинали еничари да бъдат записвани в корпуса като негови възпитаници. През 1609 г. техният брой надхвърля 1 6001600 души. Не след дълго в еничарския корпус са допуснати и синовете на живи бащи, а през 1655 г. [[Велик везир|великият везир]] Мехмед Кюпрюлю обещава корпусът да се формира единствено от еничарски синове. Привилегиите, от които се ползват еничарите, и отпадането на някои от ограниченията за тях правят корпуса изключително привлекателен. По времето на Мурад III (1574 – 1595) към корпуса са зачислени и пожарникарите от [[Цариград]] за заслугата им при потушаване на размириците в града. След този случай като награда към еничарите започват да причисляват хора без военен опит като пехливани, танцьори и акробати. Това постепенно превръща елитната пехотна войска в сбирщина. Тези промени рефлектират върху кръвния данък, чието събиране замира към 1705 – 1711 г.