Разлика между версии на „Киевска Рус“

м
в. от н.е. -->век.; козметични промени
(original)
м (в. от н.е. -->век.; козметични промени)
|днес_част = {{Украйна}}</br>{{Русия}}</br>{{Беларус}}
|бележки =
}}[[КартинкаФайл:Kievan Rus en.jpg|мини|250п|Киевска Рус през 10 век]]
 
[[КартинкаФайл:Kiev gate 2001 07 09.jpg|мини|250п|Златната порта в Киев]]
 
'''Киевска Рус''' ({{lang-uk|Київська Русь}}, {{lang-la|Ruthenia}}) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на [[източни славяни|източнославянската]] държава [[Рус]] в [[Източна Европа]] от края на [[9 век]]<ref>Диба Юрій [https://www.academia.edu/30994416/Диба_Юрій._Формування_території_Руської_землі_ІХ_-_Х_ст._у_контексті_функціонування_трансєвропейського_торговельного_шляху_Булгар-Київ-Реґенсбурґ Формування території „Руської землі“ ІХ – Х ст. у контексті функціонування трансєвропейського торговельного шляху Булгар-Київ-Реґенсбурґ]</ref><ref>Диба Юрій [https://www.academia.edu/31776586/Диба_Юрій._Географія_початкової_русі_за_східними_джерелами_Княжа_доба_історія_і_культура._Львів_Б._в._2016._Вип._10_Святий_Володимир_Великий_1015-2015._С._9_58 Географія початкової русі за східними джерелами]</ref>, като резултат от пренасянето на столицата от [[Стара Ладога|Ладога]] в [[Киев]] (през 882 г. от [[Олег]]) и обединението под властта на князете от династията [[Рюриковичи]] на 2-та главни центъра на източните славяни и [[Руснаци|русирусите]]те – [[Новгород]] и [[Киев]], (а също на земите, разположени покрай пътя към [[Византия]]) до падането на Киев под натиска на [[Златна орда|татарите]]. Киевска Рус е сред най-големите по територия европейски държави през [[Средновековие]]то.
 
== Възникване на държавността ==
 
== Хронология ==
[[КартинкаФайл:Nicholas Roerich, Guests from Overseas.jpg|ляво|мини|250п|„[[Варяги]]“ – картина на [[Николай Рьорих]], 1899]]
 
За основатели на [[Киев]] и първи вождове на племето [[поляни]] летописната легенда смята братята [[Кий]], [[Щек]] и [[Хорив]]. Някои източници отнасят тяхната дейност към [[9 век]], обаче според археологическите данни Киев е по-стар.
При Владимир, управлявал в периода между [[978]] и [[1015]] г., официална религия на Древноруската държава през [[988]] г. става [[християнство]]то. В градовете, най-старите, от които наред с [[Киев]] и [[Новгород]], са Стара Ладога, Белоозеро, [[Ростов Велики]], [[Суздал]], [[Псков]], [[Полоцк]], се развиват занаятите и търговията. Създават се писмени паметници на като ([[Новгородски кодекс|Новгородския кодекс]], [[Остромирово евангелие|Остромировото евангелие]], [[Начална руска летопис|Повесть временных лет]], [[Житие|жития]]) и архитектурата – ([[Десятинна църква|Десятинната църква]], [[Софийски събор (Киев)|Софийският събор в Киев]] и [[Софийски събор (Новгород)|едноименият събор в Новгород]]). Установяват се връзки с [[южни славяни|южните]] и западните славяни, [[Византия]], [[Западна Европа]], народите на [[Кавказ]] и [[Средна Азия]].
 
[[КартинкаФайл:Cathedral of St. Sophia, the Holy Wisdom of God in Novgorod, Russia.jpg|thumbмини|250px|Църквата св. София, премъдрост Божия, в [[Новгород]]]]
Киевската Рус постоянно се бори с набезите на [[номади|номадските племена]], каквито са [[печенеги]]те, [[Тюркски народи|тюркитюрките]]те и [[кумани]]те.
 
Управлението на [[Ярослав Мъдри]] ([[1019]] – [[1054]]) става време на най-голям разцвет на държавата. Обществените отношения се регулират от сборника закони „[[Руска правда]]“ и княжеските устави. Ярослав Мъдри провежда активна външна политика. Той се сродява с множество управляващи династии в [[Европа]].
През 9 век Източна България се разделила на Киевска България с център в Киев, която била наречена Урус-Рус, Киевска Рус, и Волжска България, която се наричала Ак Булгар, с центрове градовете Болгар, Буляр и Казан. През 10 век Волжска България приела исляма и всички символи от езичеството били забранени. Известно време българските царе запазили тризъбеца – „балтавар“, под предлог, че той символизира арабската буква „б“ и означава „България“. Към края на 10 век тризъбецът – „балтавар“, престанал да бъде официален герб на Волжска България. Но българските управници продължавали да смятат „балтавар“ за свой родов знак. Като символ на властта тризъбецът от хуните (авторът на версията отъждествява хуните с българите) преминал при монголите.
 
Днешната Украйна, бившият български Кара-Саклан, влизала в границите на държавата Идел, поне до 3 век от н.е. След разпадането на „Черна България“ в средата на 9 век българският цар Хабдула Джилки получил Волжска България, а неговият по-малък брат Лачин – нейната западна част (Украинска България), която получила името на българския цар от началото на 9 век Урус Айдар – „Рус“ или „Киевска Рус“.
 
В Киевска Рус господствали българските боляри – тенгрианците, които почитали Биргюн (Перун). Великокняжеската династия от Киевска Рус смятала тризъбеца „балтавар“ за свой герб. Управниците на Рус запазили тризъбеца като герб за държавата си до 12 век. Великият княз Владимир (правнук на Лачин) изсичал тризъбеца на своите монети и след като Рус приела християнството – през 988 г. В началото на 12 век великият княз Владимир Мономах разгромил българската култура в Киевска Рус заради желанието си да ориентира държавата към християнството на Запада; той се опитал да премахне тризъбеца от герба на Киевска Рус. Владимир Мономах не само забранил българския тризъбец, но и подправил руските летописи. По негова заповед монасите летописци превърнали Лачин в „Рюрик“, а сина на Лачин – Угер, в „Игор“, но в други източници от това време киевските управници от 9-11 век се наричали с титула „каган“ – „каган Владимир“, „каган Ярослав“ (Мъдри) и пр.