Зайчар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
тетевенско преселване |
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
||
Ред 23:
| телефонен-код = 019
}}
'''
Според последното преброяване от [[2002]] година има население от 39 800 жители. Градът е административен център на [[Зайчарски окръг]].
== История ==
За първи път Зайчар се споменава през [[1466]] г. в турски документ във връзка с броя на българското население на [[Видин]]ския пашалък. Разположен е в Зайчарската котловина, при сливането на [[Църни Тимок|Църни]] и [[Бели Тимок]] в река [[Тимок]]. От средните векове та чак до първите десетилетия на ХХ век населението на Зайчар е западнобългарско по своите етнографски особености, признати и от сръбския етнограф Милан Миличевич ("Кнежевина Србија", Београд, 1876 г.) Част от местните българи сами себе си наричат ''торлаци'' или още ''старинци'', докато друга част са [[Тетевенско преселване във Видинско|преселници от Тетевенско]] в края на ХVІІІ век, говорят източнобългарски диалект и носят типичните тетевенски носии.
Градът влиза в пределите на [[Сърбия]] на 27 април 1833 по силата на [[Одрински мирен договор (1829)]], слагащ край на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война (1828-1829)]].<ref name="vk">Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29-30</ref> През 1883 г. зайчарци вдигат въстание срещу сръбската власт с желание за отцепване на града и околията му и присъединяването им към България, но то е неуспешно и е удавено в кръв.<ref>Павлов, Тихомир, "Българите в Моравско и Тимошко", София, 1931 г.</ref>
По време на [[Първата световна война]] (1915 - 1918), от 13 октомври 1915 г. градът е под български контрол. Към 1917 година има население от
Край околностите на Зайчар се намират останките на римски императорски палат от [[3 век|ІІІ век]], [[Гамзиград|Felix Romuliana]], който е обявен за част от световното културно наследство под защитата на [[ЮНЕСКО]].
== Население ==
Населението на града е 39 491 души през 2002 година.
=== Етнически състав ===
([[2002]])
* [[сърби]] - 37 500 д. (94,95%)
* [[цигани]] - 233 д. (0,59%)
* [[югославяни]] - 219 д. (0,55%)
* [[власи]] - 159 д. (0,40%)
* [[черногорци]] - 131 д. (0,33%)
* [[македонци]] - 111 д. (0,28%)
* [[българи]] - 84 д. (0,21%)
== Личности ==
;Родени в Зайчар
* {{флагче|Сърбия}} [[Драгиша Стоядинович]] (1886 - 1969), сръбски общественик и политик
Ред 58:
* {{флагче|България}} [[Павел Недков]] (1873 - 1932), български педагог и музикален деец<ref>Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 227 - 228.</ref>
== Побратимени градове ==
* {{флагче|България}} [[Видин]], [[България]]
* {{флагче|България}} [[Берковица]], [[България]]
* {{флагче|Румъния}} [[Калафат]], [[Румъния]]
== Източници ==
| |||