Сабя: Разлика между версии

'''Сабя''' (на [[английски език|английски]] и {{lang-fr|sabre}}, {{lang-ru|сабля}}, {{lang-pl|szabla}}, {{lang-hu|szablya}}) е разновидност на [[меч]]а, представляваща дълго [[хладно оръжие]], което обикновено се държи с една ръка и има извито и заточено само от едната страна острие. Исторически сабите възникват сред степните конни народи на [[Средна Азия]] и [[Източна Европа]] към [[8 век]].<ref>Българска академия на науките, „Енциклопедия А–Я“, Издателство на БАН, София, 1974, стр. 717.</ref> Типът им постепенно се разпространява и става обичаен за регионите на [[Индия]], [[Персия]] и [[Близкия изток]]. От 17 – 18 век навлизат и във всички видове и родове на модерните армии, като до повсеместното им снемане от въоръжение през 20 век се превръщат в едни от най-масово използваните бойни хладни оръжия. В наши дни имат ограничена церемониална употреба.

 

 

 

По своята същност, сабята представлява хладно клиново оръжие, чийто главна функционална и видово-определяща особеност е наличието на извит, едностранно източен клин, в определени случаи двустранно източен при върха. Извивката на клина от своя страна обуславя появата на характерна режеща фаза в определен момент от протичането на нанесения със сабята сечащ удар, което е и нейна главна функционална особеност. Типологично определящи особености при сабите са наличието на права или наклонена спрямо оста на клина ръкохватка, степен на извивката на клина, едноостра или двуостра бойна част (перо) при върха на клина, наличие или отсъствие на разширение (елман) в същата област, форма на върха и др.

<references />

{{Хладни оръжия}}

[[Категория:Ръкопашни оръжия]]

[[Категория:Хладни оръжия]]