Уилям Окам: Разлика между версии

Роден през 1280 г. или 1285 г. в графство близо до Лондон, Окам учи в колежа в [[„Мертон“]] към [[Оксфордски университет|университета в [[Оксфорд,]], а от 1317 г. се занимава и с преподавателска дейност в [[Оксфорд]] и [[Лондон]]. Участва дейно в разгорещени диспути. Напуска острова и пристига в [[Париж]], където продължава изследванията си във философията и същевременно преподава [[теология]]. Дейността му се отличава със свободомислие. През 1323 г. написва инвектива срещу [[папа [[Йоан XXII]], в която оспорва светската власт на понтификата и отстоява свободата на литературната дейност. Срещу него е образуван процес, който траепродължава от 1324 г. до 1328 г. - признат е за виновен и е призван в папския дворец в [[Авиньон]]. Окам успява да избяга и търси закрила при император [[Лудвиг Баварски]] в Мюнхен. Тук той е приет благосклонно и защитава светската власт и каузата на Лудвиг.<ref>Радев, Р., Стефанов, И., Личев, А., „Философите“, изд. „Хр. Ботев“ 1992, стр. 164</ref> Окам става член на [[Францисканския орден]], а дейността му засилва светската тенденция в средновековното общество. Той се противопоставя на [[плебейското съсловие]] и се обявява против ереста на [[Майстер Екхарт]]. Умира в [[Мюнхен]] през 1349 г.