Буджак: Разлика между версии

Името '''Буджак''' е дадено на тази част от Бесарабия по време на [[Османска империя|османското]] владичество в периода [[1484]]- – [[1812]] и произлиза от [[турски език|турската]] дума "bucak"„bucak“, която се превежда като "ъгъл"„ъгъл“, "кът"„кът“, "тихо„тихо място"място“, тъй като районът е затворен географски между Черно море, Дунав, Прут и хълмистата част на север.

Всъщност той рядко е наричан с названието ''Буджак''. Вместо него се среща друг термин - – ''"Южна„Южна Бесарабия"Бесарабия“'', а ''Буджак'' се среща предимно в [[румънски език|румънски]] и [[турски език|турски]] източници.

От друга страна Бесарабия е термин, наложил се, за да отбележи източната част на друга историческа област - – [[Молдавия]].

През [[I век]] от н.е. [[римляни]]те завладяват областта, като възстановяват и заселват градовете Тирас и Алиобрикс. След разделянето на [[Римската империя]] през [[395]] година, провинцията е включена в състава на [[Византия]]. От I век до инвазията на [[авари]]те в [[558]] г. римляните създават множество градове, военни лагери и почивни станции за ветераните, изпращани там от императорите<ref>{{икона|en}} [http://web.archive.org/20021119191046/www.geocities.com/serban_marin/brezeanu2002.html Toponymy and ethnic Realities at the Lower Danube in the 10th Century], посетен на 24.02.2007</ref>.

Поради местоположението си областта се оказва един от основните пътища през които преминават народите от [[Великото преселение на народите|Великото преселение]]. Идвайки от районите на [[Монголия]], те се заселват в [[Панония]], като част от тях опустошават днешна Бесарабия. В годините на ранното средновековие Буджак е под властта на различни държавни и племенни обединения. От [[387]] г. е контролиран [[де факто]] от [[хуни]]те. В периода от [[558]] г. до [[567]] г. е под властта на [[авари]]те, а след това [[славяни]]те заселват областта до [[679]] година, когато българският хан [[Аспарух]] се установява в местността, наричана от българите [[Онгъл]]. От [[681]] г. районът влиза в състава на [[Първо българско царство|славянобългарската държава]] и остава такъв до падането му под византийско владичество в началото на на [[XI век]], когато при Цар [[Самуил]] българските болари [[Петър и Боян]] <ref>П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121—144121 – 144.</ref> тук атакуват империята. За победите на българите над византийците свидетелстват "Записките„Записките на Готския топарх"топарх“ от 1003 г. описание на събития от византийският началник на областта [[Черняховска култура|Готия]] в Северното Причерноморие, между [[Крим]] и днешна [[Одеса]], който след като споделя, ''“че„че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях”тях“'' също пише за българската армия преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България.<ref>Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. — – София: Българската Академия на науките, 1964. — – Т. V. — – С. 296—302296 – 302. </ref>

През [[XI век]] Буджак е заселен от [[печенеги]]те, а след това, в [[XII век]] - – и от [[кумани]]те. След възстановяването на [[България]] през [[1185]] г. областта отново влиза в рамките на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] до [[1241]] г. когато бива завладянο от [[Монголска империя|Монголската империя]]. По времето на [[монголци]]те наново са построени крайбрежните градове Маурокастрон и Ликостомо, които де факто били под властта на средиземноморската град-държава [[Генуа]]. Българското управление над областта е възстановено към 1300 г. при цар [[Тодор Светослав]]. От 30-те години на [[XIV век]] Буджак е управляван от влашкия владетел [[Бесараб I]], откъдето произлиза и прозвището на областта.<br />

Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано и през първата третина на XIV век от арабския географ Абуфеда (1273–13311273 – 1331 г.). Когато описва река [[Днепър]], той сочи, че: ''„край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“''. Важни са и неговите сведения за третия български град носещ името [[Акерман|Белград]] - – този на река [[Днестър]]: ''„Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите — – неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.''<ref>[http://chitanka.info/text/30003/50#ref_3-4 Иван Божилов, Васил Гюзелев

История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300–13221300 – 1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322–13231322 – 1323 г.)]</ref>

В периода на [[Руско-турска война (1806-1812)|Руско-турската война от 1806- – 1812]] Буджак е опустошен от [[Русия]]. Според мирния договор, подписан през [[Букурещки договор (1812)|1812 година в Букурещ]], територията източно от реката [[Прут]], в това число и Южна Бесарабия, се дава на [[Руската империя]]. След анексирането на тази област, името Бесарабия започва да се използва много често за различаване на Източна Молдова, която става част от Русия, от Западна Молдова, която през [[1859]] г. се обединява с [[Влашко]].

След провала на Русия в [[Кримската война]] от [[1856]] година, бесарабските градове [[Рени (Украйна)|Рени]], [[Измаил (град)|Измаил]], [[Болград]] и [[Килия]] са отстъпени от Руската империя на [[Княжество Молдова]]. След обединението през 1859 г. с Влашко, на [[24 декември]] [[1861]] г. [[Александру Куза]] обявява независимостта на новата държава [[Румъния]]. Последвалата нова [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турска от 1877- – 1878 г.]] и подписаните [[Санстефански мирен договор|Санстефански]] и [[Берлински договор|Берлински мирен договор]] признават пълната независимост на Румъния от Османската империя, но тя е принудена да върне териториалните придобивки от 1856 г. на Русия.

През [[1918]] година, в края на [[Първа световна война|Първата световна война]], Бесарабия се обявява за независима и се присъединява към Румъния. Обединението на Източна Молдова с Кралство Румъния е подкрепено от Парижкия договор от [[1920]] година, но това не е признато от Съветския съюз. Тя е анексирана от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през [[1939]] г. след [[Пакт Молотов-Рибентроп|Пакта Молотов-Рибентроп]], но Румъния възвръща територията ѝ през [[1941]] г. В [[1944]] г. тя отново е окупирана от СССР и е преобразувана в [[Молдавска съветска социалистическа република]], която през [[1991]] г. обявява своята независимост. По-голямата част от Южна Бесарабия, т.е. от Буджака, е присъединена към [[Украинска ССР|Украинската ССР]], от 1991 г. - – Република Украйна. Днес тази мултиетническа провинция е част от Одеска област.

|align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Белгород Днестровски]] || bgcolor="#eaecf0"|57&nbsp;550 || 36&nbsp;074 || 2&nbsp;114 || 15&nbsp;938 || 1&nbsp;599 || 254 || 343 || 147 || 155 || 81 || 845 || 0

! align="center"|Буджак !! 35.167 !! 32.246 !! 17.954 !! 10.317 !! 3.370 !! 0.175 !! 0.083 !! 0.075 !! !!

|align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Татарбунарски район]] || 7.676 || 72.399 || 10.695 || 8.475 || 0.122 || 0.273 || 0.064 || 0.040 || 0.251 || –

* [http://history.org.ua/JournALL/green/green_2010_13_2/7.pdf Філіпова, М. Масово-формулярні матеріали як джерело для історико-демографічних та антропонімічних досліджень болгарського населення Буджака першої половини XIX століття. - – УКРАЇНСЬКИЙ ІСТОРИЧНИЙ ЗБІРНИК, Т. 13 (2010), c.76- – 84]

* [https://www.academia.edu/13371117/Описание_Бессарабии_или_Буджака_Description_of_Bessarabia_or_Budzhak_1899 Описание Бессарабии или Буджака. - – Аккерман, 1899].