Черски хребет (Североизточен Сибир): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26:
[[Файл:Location Chersky Range.PNG|мини|Разположение на хребета.]]
'''Черският хребет''' ({{lang-ru|Хребет Черского}}) е планинска верига, разположена в Североизточен [[Сибир]].<ref>{{cite web|author=Юрий Емельянов|title=Между Индигиркой и Колымой|publisher=Наука и жизнь|year=2017|pages=128 – 143|url=http://www.nkj.ru/archive/articles/30663/}}</ref> Дължината на хребета е 1500 km, а най-високата му точка е планина [[Победа (планина)|Победа]] – 3003 m ({{coord|65|10|35|N|146|00|29|E}}), най-високата точка на [[Сибир|Североизточен Сибир]]. Простира се на територията на [[Якутия]] и [[Магаданска област]].
== Историческа справка ==
Черският хребет се явява един от последните големи географски обекти, които се появяват на картата на [[Русия]]. Открит е от видния руски географ и геолог [[Сергей Обручев]] през 1926 г. и е наименуван
== Геоложки строеж ==
Черският хребет се е образувал по времето на [[мезозой]]ско нагъване.
== Географска характеристика ==
В западната част на веригата, в междуречието на [[Яна (река)|Яна]] и [[Индигирка]] се намират хребетите Хадараня (до 2185 m), Тас-Хаяхтах (2356 m), Чемалгински (2547 m), Курундя (1919 m), Догдо (2272 m), Чибагалахски (2449 m), Боронг (2681 m), Силяпски (2703 m) и др. На изток, в горното течение на [[Колима (река)|Колима]] се намират хребетите Улахан-Чистай (връх Победа – 3003 m), Черге (2332 m) и др. Понякога, към Черския хребет се отнасят и хребетите Селеняхски и Момски.▼
=== Географско положение, граници, деление ===
Планинската система Черски се простира на протежение повече от 1500 km от долината на река Олджо (десен приток на [[Яна (река)|Яна]]) на северозапад до горното течение на река [[Колима]] (в [[Магаданска област]]) на югоизток. На югозапад се ограничава от [[Яно-Оймяконска планинска земя|Яно-Оймяконската планинска земя]], а на североизток – от Момо-Селеняхското междупланинско понижение.
▲В западната част на веригата,
▲Черският хребет се е образувал по времето на [[мезозой]]ско нагъване. Преобладават средно високите планини. Достигащите 2000 – 2500 m хребети (Улахан-Чистай, Чибагалахски и др.) се отличават с алпийски релеф и носят съвременни ледници. Аксиалните части на системата са съставени от силно дислоцирани и [[Метаморфни скали|метаморфни]] [[палеозой]]ски карбонатни скали, а краищата – от морски и континентални пластове от [[Перм (период)|перм]], [[триас]] и [[юра]]. На много места тези скали са нарушени от [[гранит]]ови [[Интрузивни скали|интрузии]], при които чести се срещат находища на [[злато]], [[олово]] и други [[полезни изкопаеми]].
=== Релеф ===
Климатът е суров, рязко континентален. През зимата се наблюдават [[температурни инверсии]], когато температурата се понижава от високите части (от −30 до −40 °C) на хребета към по-ниските (около −60 °C). Лятото е кратко и хладно, често със снеговалежи и замръзвания. Средната юлска температура варира от 3 °C във високите части до 13 °C в долините. Средните годишни валежи са от 300 до 700 mm, като около ¾ от тях падат през лятото. [[Вечната замръзналост]] е повсеместна.▼
Основните черти на съвременния релеф са обусловени от новите тектонски движения. Характерно за планинската система е редуването на хорстови хребети, разделени от междупланински падини-грабени. Преобладават средно високите планини. Участъците от хребетите, издигащи се до 2000 – 2500 m ([[Улахан-Чистай]], [[Чибагалахски хребет|Чибагалахски]] и др.) се отличават с алпийски релеф и носят съвременни ледници. Известни са повече от 350 долинни, карови и висящи ледници с обща площ 156,2 km<sup>2</sup>.
=== Климат ===
Много реки, сред които Индигирка и притоците ѝ, пресичат хребета в много тесни долини. Реките се захранват от топящите се снегове и летните дъждове. Над 60% от годишният отток идва през лятото, докато зимният отток съставлява не повече от 5% от годишния. През зимата повърхностите на реките замръзват, а някои по-малки реки замръзват и до дъно.▼
▲Климатът е суров, рязко континентален. Средна януарска температура от –34°C до –40°C. През зимата често се наблюдават [[температурни инверсии]], когато температурата се понижава
=== Реки ===
▲Много реки, сред които [[Индигирка]] и притоците ѝ, пресичат хребета в много тесни, много често антецедентни долини. Реките Мома и [[Селенях]] текат през междупланински котловини и имат широки, понякога заблатени долини. Реките се захранват от топящите се снегове и летните дъждове. Над 60% от годишният отток
Цялата планинска система попада в три водосборни басейна:
* водосборен басейн на река [[Яна (река)|Яна]] – обхваща западните и северозападните части на планината. Реки: Олджо, [[Адича]] с притоците си Туостах, Тарки.
* водосборен басейн на река [[Индигирка]] – обхваща североизточните, централните и югозападните части на планината. Реки: [[Селенях]], Мома, Нера и др.
* водосборен басейн на река [[Колима]] – обхваща източните , югоизточните и южните части на планината. Реки: Зирянка, Рассоха, Омулевка, Ясачная, Таскан, Дебин, Бьорьольох и др.
=== Почви, растителност ===
Почвите и растителната покривка са сравнително еднообразни. По дъната на речните долини се срещат [[топола|тополови]] гори, а по ниските части на склоновете на север до 250 – 300 m, а по южните на височина до 700 – 1100 m върху планински вечнозамръзнали скелетни почви – редки гори от [[лиственица]], обикновено заблатени. Голяма част от територията на планината (до 80%) е заета от растителност на високопланинския пояс – петна от кедров клек и хвойна, камениста, лишейна и храстова тундра. Най-високите части представляват студена каменна пустиня.
== Източници ==
Line 83 ⟶ 96:
}}
[[Категория:Планини в Русия]]
[[Категория:Планини в Якутия]]
[[Категория:География на Магаданска област]]
| |||