Негър: Разлика между версии

'''Н*гърНегър''' ({{lang-la|niger}}, ''черен'', ''тъмен'') е обозначение. Обемът на понятието и съотношението му с '''чернокож''' и '''тъмнокож''' са спорни, най-често то обозначава представители на [[негроидна раса|негроидната раса]]. В ненаучната литература обикновено за н*гринегри се считат и представителите на [[капоидна раса|капоидната раса]] – [[бушмен]]и и [[койкой]]. Освен това например в [[Русия]] наричат н*гринегри също и тъмнокожите [[мулат]]и, докато в [[Латинска Америка]] между тях се прави ясна разлика. В много [[Европа|европейски]] [[държава|страни]] и в [[Северна Америка]] думите със същата етимология като „н*гър“„негър“ се схващат като [[унижение|унизителни]] и [[расизъм|расистки]].<ref>Добрева, Е. (2009). ''Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат.'' Велико Търново: Изд. „Фабер“. ISBN 9789544000547</ref>

''В този раздел са описани както хората, които принадлежат към [[негроидна раса|негроидната раса]], така и тези, които се приемат понякога за н*гринегри, като е направено разграничение.'' <!-- Ами точно това разграничение, ако някой може, да го направи, Ф. -->

В [[терминология]]та „н*гър“„негър“ се използва, за да се идентифицира лице, което генетично принадлежи към един от африканските етноси, първоначално развили се в субсаханиална [[Африка]], поради което и тази територия е била наричана – а в художествената литература все още бива наричана – „[[черна Африка]]“.

* [[мулат]]и: кръвна смес между бялата раса и н*гърнегър

* [[замбо]]си: кръвна смес между индианец и н*гърнегър

Думи с такова звучене възникват в европейските езици през [[17 век]] във връзка с [[колониализъм|колониализма]]. Произходът е от [[испански език|исп.]] negro („черен“), което на свой ред произлиза от [[латински език|лат.]] niger („тъмен“); скоро след това думата „н*гър“„негър“ се появява и в руския език. С възникване на европейския [[империализъм]] и на псевдонаучния [[расизъм]] през [[19 век]] думата се разпространява широко, както в обикновената реч, така и в средите на учените. След краха на колониализма през втората половина на [[20 век]] употребата на думите, производни на negro, в множество езици по света силно се ограничава, освен във вулгарната реч (така, от [[1970-те|1970-години]] в [[САЩ]] думата ''Negro'' практически е изместена от '''black''', което също етимологически означава „черен“ във [[Франция]] е приета думата Africain).

Н*гърНегър означава просто ''[[черен]]'' на [[испански език|испански]], [[португалски език|португалски]] и [[италиански език|италиански]], всички неолатински езици, тъй като тази дума произлиза от латинското ''niger'' със същото значение. До [[1970-те|70-те години]] това е основната дума аз описване на лице с африкански произход и черен цвят на кожата в тези страни. Често тази единствена дума за тези езици има архаично или презрително значение в [[английски език|английския]]. Родеещата се дума „'''негроид'''“ се използва през [[19 век]] и 20 век в [[антропология]]та за обозначаване на тъй наречената [[раса]] на хората, произлизащи от [[Африка]].

Въпреки че в [[Италия]] с термина се описва само принадлежността към описаната популация поради фонетичната и етимологичната сродност с английското ''n*ggernigger'' и ''n*gronegro'' и неговата все по-честа употреба в презрителен смисъл, днес често се смята за [[политически коретно|политически некоректен]], не неутрален и [[расизъм|расистки]], като вместо него някои предпочитат „от цвета на афроамериканците“; също и терминът „черен“ не е свързан с аурата на расизма, която някои придават на „н*гър“„негър“, поради което „нигър“ не се избягва<!-- тук не съм сигурен в превода, ама хич, Ф -->.

Ситуацията в [[България]], [[Русия]] и [[Украйна]] се е различавала от Западна Европа и САЩ, поради факта, че хората от негроидната раса са били екзотика и рядкост в Източна Европа. В тези страни думата „н*гър“„негър“ e неутрална и неоскърбителна. Няма признаци това да се променя.

[[Африканистика|Учените-африканисти]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] още тогава рядко употребявали думата „н*гър“„негър“ (например, тя практически отсъства в енциклопедическия речник „Африка“ под редакцията на Д. А. Ольдерогге), така както в Африка думите [[френски език|фр.]] ''nègre'' и [[английски език|англ.]] ''negro'' ярко се свързвали с [[робовладелчество]]то. Обратно, в текстовете на специалистите по Латинска Америка и особено в текстовете за [[История на робството|историята на робството]] думата „н*гър“„негър“ и сега е неутрална.

През значителна част от [[20 век]] терминът „н*гър“„негър“ е бил използван в частност за обозначаване на [[робство|африканските роби]]. И понастоящем в [[български език|българската]] и [[италиански език|италианската]] езикова практика думата се използва в тази връзка: с [[поговорка]]та „работя като н*гър“негър“ се има предвид „''работя като поробен''“. Този израз има значение на [[експлоатация]], синоним за някой, който работи вместо друг.

От [[19 век]] във [[френски език|френския език]] се разпространил метафоричния израз „литературен н*гър“негър“ (''nègres littéraires''), означаващ реалните автори на литературно произведение, което се издава под името на друго лице (фиктивният автор наема „литературни н*гри“негри“, и тяхното авторство се пази в тайна). Един от най-известните писатели, използващи труда на литературни н*гринегри бил [[Александър Дюма-баща|Александър Дюма (баща)]], написал за своя живот повече от 300 романа (вж. подробности в „Тримата Дюма“ на [[Андре Мороа]]).

Аналогично, [[учен]]и, които публикуват работи под чужди име, в [[Русия]] понякога наричат „научни н*гри“негри“. В тази връзка е известна [[шега]]та: „Ако автори на статията са [[академик]], [[професор]] и [[аспирант]], то тя е писана от аспиранта.“