Философски камък: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ картинка
м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: 9x кавички, 3x тире, 5 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1:
[[Файл:JosephWright-Alchemist.jpg|мини|250px|Алхимик в търсене на философския камък (худ. Джоузеф Райт, 1771 г.)]]
'''Философски камък''' ({{lang-la|lapis philosophorum}}) е названието на предполагаема субстанция, цел на [[алхимия|алхимическите търсения]]. Предполага се, че тя има чудотворни свойства, като позволява превръщането на обикновени метали в благородни, най-вече в злато, но също лекува всякакви болести и осигурява дълголетие (дори безсмъртие)<ref>по-подробно вж. глава първа от (фр) Louis Figuier, ''L'alchimie et les alchimistes : Essai historique et critique sur la philosophie hermétique'' Paris: Hachette & cie., 1860, Ch. I „Principes fondamentaux de l'alchimie. Propriétés attribuées à la pierre philosophale“</ref>. В съчиненията, посветени на алхимията, прилагателното 'философски' се използва [[метафора|метафорично]] за обозначаване на разни същности, така че се говори също за 'философски живак' и 'философска сяра' - – субстанции, добивани след дълга обработка чрез многократно пречистване. "Камък"„Камък“ е конкретното название на [[агрегатно състояние]], наред с други като 'течност' или 'метал'.
 
Предметът на алхимията е бил обозначаван по множество образни начини, но упоменаване на 'философския камък' не се среща в ранните гръцки източници<ref>В текстовете на [[Зосим от Панополис]], издадени от Бертло, параграф 29 е озаглавен 'За философския камък', но издателят посочва, че "изричното„изричното название философски камък не се среща у автори от преди VII век"век“, вж. (фр) Marcelin Berthelot, ''Collection des Anciens Alchimistes Grecs'' (CAAG), Paris: Steinheil, 1888, Vol. III (trad.), note 227.</ref>; то има свой еквивалент и в другите традиции, индийска<ref> 'Шинтамани' (cintamani или chintamani) според Pене Генон е напълно еквивалентно на 'философски камък' вж. Guénon, René (1962), ''Symbols of Sacred Science'', Sophia Perennis, 2004, p. 277</ref> или китайска например.
 
== Философският камък и Никола Фламел ==
[[File:Michael Maier Atalanta Fugiens Emblem 21.jpeg|thumb|Философският камък, както е видян в ''Atalanta Fugiens'', емблема 21]]
Според легендите [[Никола Фламел]] създава легендарния камък в своята алхимическа лаборатория на [[17 януари]] [[1382 г.]]. Известното за това идва от неговата книга "Книга„Книга с Йероглифи"Йероглифи“, в която се разказва как почти случайно станал [[алхимик]].
 
След поклонничество в Компостела Фламел се върнал в Париж и след три години труд постигнал целта си. "Направих„Направих проекция на червения камък върху определено количество живак в присъствие единствено на Пренел, което превърнах в почти същото количество чисто злато"злато“, пише той. Фламел го направил само три пъти. Ала това било много повече, отколкото му трябвало. Двамата с Пернел (жена му) живели скромно и използвали богатството си за благото на другите. През останалите си години те основали и издържали 14 болници, построили религиозни паметници, плащали за поддръжката на черкви и гробища и давали щедри подаяния на бедните вдовици и сиропиталища. Пернел починала през 1397 г. и Никола Фламел прекарал последните си години в писане на алхимически трудове. Той умрял на 22 март 1417 г. и бил погребан в черквата "Сен„Сен Жак Бушери"Бушери“, която се намирала близо до дома му.
 
Към 17. век историята на Фламел била вече обгърната в легенди. Разказвало се, че скоро след смъртта му крадци проникнали в дома му, търсейки злато. След като не открили нищо, отворили ковчега на великия алхимик с надеждата да открият парче от камъка. Вместо това установили, че ковчегът е празен - – нямало нито камък, нито Фламел! Някои смятат, че Никола и Пернел не са умирали. Те използвали камъка, за да станат безсмъртни. Последвал взрив от съобщения на очевидци, които твърдели, че са видели Фламел. Един пратеник на крал [[Луи XIV]] дори заявил, че ги срещнал в Индия. През 1761 г. ги "видели"„видели“ на постановка в Парижката опера.
 
== Психоаналитични хипотези ==
[[Карл Густав Юнг]], при изследването на алхимически трудове, стига до извод, описан в предговора към превода на "Тайната„Тайната на Златното Цвете"Цвете“ [http://en.wikipedia.org/wiki/The_Secret_of_the_Golden_Flower], че "философският„философският камък"камък“ е метафора за намирането на ядрото на личността, а "превръщането„превръщането на обикновени неща в злато" —злато“ – умението да се управлява вътрешната жизнена енергия.
 
== Бележки ==
Line 18 ⟶ 19:
 
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} ''[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/456733/philosophers-stone Philosophers' stone]'' и ''[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/13282/alchemy Alchemy]'' в ''Encyclopædia Britannica'' (2011)
 
[[Категория:Алхимия]]