Вътрешна македонска революционна организация: Разлика между версии

'''Вътрешната македонска революционна организация''' (ВМРО, {{стар|Вѫтрешна Македонскамакедонска Революционнареволюционна Организацияорганизация}}) е национално-освободителнанационалноосвободителна организация на [[българи]]те в [[Македония (област)|Македония]].<ref>[http://www.promacedonia.org/en/gphillip/ia/ia_10.html#25. Alexandrov, Ivan, „Macedonia and Bulgarian National Nihilism“, Macedonian Patriotic Organization „TA“ Australia Inc. 1993]</ref> Организацията е пряк наследник на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] (ВМОРО) и е припозната от мнозинството [[македонци]] като тяхна освободителна организация.<ref>[http://books.google.com/books?id=ntUESPqqnDgC&pg=PA66&dq=chernozemski+terrorist&hl=bg&cd=5#v=onepage&q=chernozemski%20terrorist&f=false Newman, Bernard, „Balkan beckground“, READ BOOKS, 2007, p.66]</ref> ВМРО е възстановена от [[Тодор Александров]],<ref name="EAB">[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/290546/Internal-Macedonian-Revolutionary-Organization Encyclopædia Britannica Online]</ref> след като Македония е повторно разделена между [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[България]] в края на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Институтите, структурата на революционните мрежи, четническите организации са директнопряко взаимствани от старата организация, откъдето идват и мнозинството от дейците на ВМРО.<ref name="VOP11">[http://www.promacedonia.org/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.]</ref> За основна цел тя си поставя придобиване на политическа автономия на Македония и обединението иѝ в една независима държава с преобладаващо българско население, със столица [[Солун]].<ref>Македония. Сборник от документи и материали, С., 1978, стр. 658 – 660.</ref>, — теза, подкрепяна от правителството на [[Александър Малинов]], с оглед на политическата изолация и недоверие към България от страна на [[Велики сили|Великите сили]].<ref>Гергинов, Кр. Билярски, Ц. Непубликувани документи за дейността на Тодор Александров 1910 – 1919, сп. ВИС, кн. 2 от 1987, стр. 214.</ref> В тазиВъв връзка с това ВМРО изгражда базите си в България.

В противовес на ВМРО, [[Македонска федеративна организация|федералистите]] и [[Серска група|крайно левите дейци]] на ВМОРО създават редица организации, чиято цел е да изместят ВМРО като главен двигател на македонското революционно движение с идеи за автономия на Македония в рамките на [[Балканска федерация]].<ref name="NOM">[http://www.promacedonia.org/mni/mni4_2.html „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002.]</ref> Те се поставят в услуга на Гърция и, [[Кралска Югославия]], и на [[СССР]] и [[Коминтерна]].<ref>[http://kroraina.com/www.todoralexandrov.com/ta/3.html Dobrinov, Dencho, d.h.s, „A KNIGHT OF THE BULGARIAN NATIONAL REVOLUTION The assassination of Todor Alexandrov – The underhand role of the Comintern – The wrong calculations of the Bulgarian Communist Party – The marionettes.“]</ref> За да продължи революционната дейност в новите условия, ВМРО се включва в политическите борби в България, а същевременно обособява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“ чрез [[Спомагателна организация на ВМРО|Спомагателната организация на ВМРО.]].<ref name="VOP11" /> Дейци на ВМРО действатсе поставят в услуга на отделни партии, като извършват редица убийстваполитически на политициубийства,<ref>[http://www.krumblagov.com/fifty/19.php Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Райко Даскалов]</ref> и министри,в споредтова някойчисло изследователи –— и на действащия [[Министър-председател на България|министър-председателпредседателя]] [[Александър Стамболийски]];<ref>[http://books.google.com/books?id=ntUESPqqnDgC&pg=PA61&dq=chernozemski+terrorist&hl=bg&cd=5#v=onepage&q=chernozemski%20terrorist&f=false Newman, Bernard, „Balkan beckground“, READ BOOKS, 2007, p.61]</ref>, влизат в задочни конфликти с български правителства и участват косвено в [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат,]], а също и в потушаването на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] в Пиринска Македония.<ref name="50A">[http://www.krumblagov.com/fifty/34.php Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история, Убийството на Тодор Александров“]</ref> В резултат ВМРО за врагове печели [[БЗНС|земеделците]], [[БКП|комунистите]], федералистите, [[Народен сговор|народняците]], а [[Звено|звенарите]] по-късно забраняват ВМРО. След обявяването на прокомунистическия [[Майски манифест]] ВМРО губи част от доверието към себе си в България и Западна Европа <ref>Билярски, Цочо, „Чуждият печат за убийството на Тодор Александров“, _{Сп. „Нюз Ист“ от 25.IX пише следното:В сегашния случай ние имаме обширни доказателства, че македонската организация се е озовала на кръстопът. В продължение на ред години тя възлагаше своите надежди върху намесата на западните сили, но те отказаха каквато и да било помощ или да обърнат каквото и да било внимание на Македония. Тогава възникна едно течение, което реши, че едничката надежда за помощ е Русия...}[http://www.promacedonia.org/v_mak/ta/talex11.htm]</ref>, и търпи разцепление в собствените си редици,<ref>[http://www.promacedonia.org/en/ib/i_banac.html Banac, Ivo, „The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics“, Cornell University Press, 1984, p.307 – 328]</ref> , вследствие на което ръководителят ѝ Тодор Александров е убит.<ref>[http://books.google.com/books?id=ntUESPqqnDgC&pg=PA64&dq=chernozemski+terrorist&hl=bg&cd=5#v=onepage&q=chernozemski%20terrorist&f=false Newman, Bernard, „Balkan beckground“, READ BOOKS, 2007, p.64]</ref>

Новият ѝ лидер [[Иван Михайлов|Иван (Ванче) Михайлов]] предприема крути мерки по унищожението на всички фракционистки крила въвв македонското революционно движение.<ref>Виж [[Горноджумайски събития]] и [[Протогеровисти]]</ref> До забраната за съществуване на ВМРО през 1934 година организацията е постоянно разкъсвана от междуособици и братоубийствени борби.<ref>Сред първите убийства на дейци на старата ВМОРО е това на Гьорче Петров (28 юни 1921), а сред последните – на Наум Томалевски (2 декември 1930).</ref>, вВ резултат силно отслабената организацияорганизацията измества основната си дейност от неконвенционална борба с въоръжени чети към изолирани терористични актове,<ref>[http://www.promacedonia.org/ag/ag_4_7.html Гиза, Антони. „Балканските държави и македонският въпрос“, Македонски Научен Институт, София, 2001.]</ref>, най-важният сред които е [[Марсилски атентат|убийството]] на югославскияюгославският крал [[Александър I Караджорджевич]].<ref>[http://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&task=view&id=519&Itemid=35 Колев, Рачо, „Българската следа – приносът на България към развитието на тероризма през последния век“, Списание Експерт.]</ref> [[Марсилски атентат|Атентатът]] е извършен с помощта и в конспирация на [[хървати|хърватската]] революционна и терористична организация [[Усташа]],<ref>Vaknin, Sam, Ph.D., „The Union of Death Terrorists and Freedom Fighters in the Balkans „The Insurgents and the Swastika““ [http://samvak.tripod.com/pp55.html]</ref>, подкрепени отс странаподкрепата на [[Унгария]]<ref>[http://books.google.com/books?id=hq3XLZ9Nw68C&pg=PA13&lpg=PA13&dq=vmro+ustasha+ungarian+terrorist&source=bl&ots=OkyondxAU1&sig=YLk9miry8WMRmb6tTosHkA-2aMQ&hl=en&ei=4n1_S9vHI5D5_Aat65CQBw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=6&ved=0CBwQ6AEwBQ#v=onepage&q=&f=false Klajn, Lajčo, „The past in present times: the Yugoslav saga“, Unversity Press of America, 2007, p. 13.]</ref> и Фашисткафашистка [[Италия]],<ref>[http://books.google.com/books?id=c5opW1yV7FcC&pg=PA418&lpg=PA418&dq=vmro+ustasha+hungarian+terrorist&source=bl&ots=BIDfPmDH_G&sig=FBk9LnedKPBb1MgYg1K3_0ymy5w&hl=en&ei=oH9_S77JK5ed_Ab61_DpBg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CAkQ6AEwAQ#v=onepage&q=&f=false Bosworth, R. J. B., „The Oxford Handbook of Fascism“, Oxford University Press, 2009, p.418]</ref>, остават съмнения за участието и на [[Нацистканацистка Германия]]<ref>[http://promacedonia.com/ms/ms_7.html Стаменов, Митре, „Атентатът в Марсилия, Владо Черноземски. Живот, отдаден на Македония“, ВМРО-СМД, София, 1993.]</ref>, основни— радетели за промяна на статуквото, наложено от [[Версайска система от договори|Версайската система от мирни договори]] след края на Първата световна война.<ref>[http://www.ihr.org/jhr/v03/v03p-53_Barnes.html Barnes, Harry Elmer, „Revisionism and the Promotion of Peace“, Institute for Historical Review]</ref> Правителството на [[Кимон Георгиев]] забранява ВМРО след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]], но част от дейците ѝ продължават нелегалната си дейност дори след края на [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>[http://www.promacedonia.org/44/index.html Гоцев, Димитър, „Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944 – 1991 г.“, Македонски научен институт, София, 1998.]</ref>

След подписването т. нар. [[Солунско примирие]] на 29 септември 1918 г., [[Царство България]] прекратява своето в [[България в Първата световна война|участие в Първата световна война]]. По това време структурите на ВМОРО, които изцяло са се влели в състава на Българската армия, след демобилизацията ѝ окончателно се разпадат. [[Вардарска Македония|Вардарска]] и [[Егейска Македония]] са включени отново в пределите съответно на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]] и на [[Кралство Гърция]]. България е окупирана от части на [[Антанта]]та, с което се оформя Втора национална катастрофа, утвърдена на 27 ноември 1919 с [[Ньойски договор|НьойскиятНьойския договор]]. По силата на този договор е отнето [[суверен]]ното право на България да подържаподдържа свои [[въоръжени сили]] и са орязани допълнителни територии. Подписалият договора [[Александър Стамболийски]] се опитва да изведе страната от международната изолация. След Първата световна война победителките превръщат своята съюзничка Сърбия в истинска мини-малка империя. Срещу тази два пъти по-голяма, и враждебно настроена държава, България е обезоръжена. Съзнавайки слабостта на страната, премиерътминистър-председателят се стреми да поддържа добри отношения със западната съседка. Това вкарва правителството в конфликт с македонските българи, обвиняващи го в национално [[предателство]]. Още с поемането на премиерския пост през октомври 1919 г. [[Александър Стамболийски]] започва да съставя списъци за арест на отговорните за намесата на България във войната на страната на [[Централните сили]]. Сред тях са и ген. [[Александър Протогеров]] и [[Тодор Александров]], членове на ЦК на ВМОРО, които са прибрани в участъците на 4 ноември 1919 г. Новото СХС Кралство иска двамата да му бъдат предадени, за да обезглави опасната организация. Стамболийски е против, но не смее да откаже. Все пак с помощта на столичния полицейски началник [[Антон Прудкин]] се инсценират събития, при които идвамата дваматазатворници успяват да избягат. Веднага след бягството си двамата нелегални се заемат с възстановяването на организацията в [[Пиринска Македония]], която след това ВМРО превръща в „държава в държавата“.

Така наНа 20 декември 1919 г. дейци на ВМОРО провеждат в [[София]] тайно съвещание, на което [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] е възстановена като Вътрешна македонска революционна организация. Съвещанието е инициирано от членовете на последния [[Централен комитет на ВМОРО|централния комитет на ВМОРО]], избран през 1911 година: [[Тодор Александров]], [[Петър Чаулев]] и [[Александър Протогеров]] (избран да замести убития през войната [[Христо Чернопеев]]). Официално възстановяването е оповестено на 19 март 1920 година. Името на организацията е променено, защото след войната се е обособила отделна [[Вътрешна тракийска революционна организация|Вътрешна тракийска революционна организация (ВТРО)]], действаща в [[Западна Тракия]] под водачеството на [[Тане Николов]].<ref name="NOM"/> Против възстановяването на организацията в този ѝ вид се обявяват отделни дейци на ВМОРО като [[Христо Татарчев]], представители на [[Временно представителство на бившата ВМОРО|Временното представителство на бившата ВМОРО]] и [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]].