Мартин Нимьолер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
| име = Мартин Нимьолер
| име-оригинал = Martin Niemöller
| категория = теолог
Line 27 ⟶ 26:
}}
 
'''Мартин Фридрих Густав Емил Нимьолер''' ({{lang-de|Martin Friedrich Gustav Emil Niemöller}}) е [[Протестантство|протестантски]] [[богослов]] в [[Германия]], [[пастор]] в протестантската евангелска църква, сред най-известните в Германия противници на [[нацизма]], президент на [[Вселенски съвет на църквите|Вселенския съвет на църквите]] (1961- – 1968 г.), лауреат на Международната Ленинска премия „За укрепване на мира между народите“ (1967).
 
== Биография ==
Line 34 ⟶ 33:
След войната изучава [[богословие]] и през [[1924]] г. е посветен в духовен сан. През [[1931]] г. е назначен за [[пастор]] в богатия на приходи [[берлин]]ски район „Далем“. Нимьолер се придържа към твърдите си [[националист]]ически и [[антикомунизъм|антикомунистически]] убеждения, и за това поддържа идването на власт на [[Хитлер]].
 
През [[1937]] г. обаче става ясно, че Хитлер не смята да търпи религиите и срещу протестантската църква започват сериозни гонения. Под ударите им попада и Нимьолер. Тогава той променя отношението си към Хитлер и открито – за разлика от повечето църковнослужители, го критикува. Става един от лидерите на Изповядващата църква. „Както и древните апостоли ние предпочитаме да не се противопоставяме с оръжие на оръжието на властите. И като тях не сме готови да мълчим поради човешка заповед, когато Бог ни заповядва да говорим. Защото това, което трябва да помним, е, че сме задължени да се подчиняваме на Бог, а не на човек.“ – заявява Нимьолер на проповедта си от [[27 юни]] [[1937]] г. в [[Берлин]], която става и неговата последна проповед.
 
Нимьолер е [[арест]]уван и на [[3 март]] [[1938]] г. извънредния [[Съд (право)|съд]] за държавни престъпления го обвинява в „скрити нападки“ срещу [[държава]]та и го осъжда да излежи 7 месеца в специален [[затвор]] за длъжностни лица и глоба от 2000 [[Германска марка|марки]] за „злоупотреба с проповедническа дейност“.
 
Той обаче така и не излиза на свобода, въпреки че вече е изкарал 8 месеца в предварителния арест (тоест 1 в повече от присъдата). Хитлер е вбесен от меката присъда и заявява, че Нимьолер „трябва да лежи, докато не посинее“ и заплашва целия съдебен състав с наказание.
 
Веднага след освобождаването му Нимьолер е подложен на „[[превантивен арест]]“ от [[Гестапо]]. Затворен е в лагери, най-напред в [[Заксенхаузен]], а после в [[Дахау (концлагер)|Дахау]]. През [[1945]] г. е освободен от съюзническите войски.
 
Нимьолер многократно обвинява в престъпления [[Националсоциализъм|нацистите]] и дълбоко се разкайва за първоначалните си убеждения. Световноизвестно става стихотворението му „Когато те дойдоха…“, преведено на десетки езици<ref>[http://www.martin-niemoeller-stiftung.de/4/daszitat/a31 Martin-Niemöller-Stiftung – /daszitat]</ref>:
:Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
:Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
:Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
:Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
:Когато дойдоха за мен - – вече нямаше кой да говори.
 
В оригинал:
Ред 72:
[[Категория:Съпротивително движение в Германия]]
[[Категория:Затворници в концентрационен лагер „Заксенхаузен“]]
[[Категория:Затворници в концентрационен лагер „Дахау“]]
[[Категория:Пацифисти]]
[[Категория:Родени в Северен Рейн-Вестфалия]]