Денарии започнали да се секат в [[Древен Рим]] през 212 или 211 г. пр.н.е. по време на [[Пунически войни|Втората Пуническа война]]. Първоначално денарият бил 1/72 от римския [[фунт]] и теглото му било 4,55 g (327,45 : 72). През [[27 г. пр.н.е.]] по времето на [[Октавиан Август]] той намалял до 1/84 фунта (3,9 g) и се равнявал вече на 16 аса.
По време на късната република и ранния принципат, денарият е основна римска валута, но появилите се инфлационни процеси водят до неговото обезценяване. При император [[Нерон]] (54 – 68 г. от н.е.) денарият вече бил равен на 1/96 фунта (3,41 g). При Нерон, [[Веспасиан]] и [[Тит]] съдържанието на сребро в монетата е намалено. [[Домициан]] прави опит да върне стандарта на първите денарии, но в 85 г. той също намалява пробата. Ако през 1 век денарият се изсичал от почти чисто [[сребро]], то през 2 век към състава му започнали да прибавят [[мед (елемент)|мед]]. [[Траян]], [[Антонин Пий]], [[Марк Аврелий]], [[Комод]] и [[Септимий Север]] последователно намалявали процентното съдържание на благороден метал в сплавта, докато в края на 2 век среброто било само около 50%. Търговците започнали да правят разлика между старите и новите монети и равнявали два нови на един от старите денарии. Появява се и т.нар. „войнишки денарий“ от бяла бронзова сплав, увеличава се и броят на т.нар. „фурета“ – официални фалшификати, направени от бронзово ядро, покрито със сребро. [[Каракала]] въвежда двоен денарий – [[антониниан]] – който постепенно измества обикновения. Най-разпространената сребърна монета съвсем се обезценила. Редовното сечене на денариите спира при [[Гордиан III]]. [[Аврелиан]] и [[Диоклециан]] за последен път отсичат малка серия от денарии от посребрен бронз. От денария са получили названието си съвременните парични единици ''динари''.
