Йосиф I Български: Разлика между версии

м
] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Редакция без резюме
м (] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени)
}}
 
'''Йосиф I''' е виден висш [[българи|български]] [[Православие|православен]] духовник, [[екзарх]] на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] от 1877 до 1915 година. Екзарх Йосиф има големи заслуги за запазване на единството на Българската православна църква и за българското просветно и църковно дело в Македония и Одринско, останали в Османската империя след 1878 година.
 
== Биография ==
=== Български духовен водач ===
[[Файл:Letter from Joseph I of Bulgaria to Dimitar Stanchov, 23 October 1906.jpg|ляво|мини|250п|Писмо от екзарх Йосиф до българския външен министър [[Димитър Станчов]], с което му препраща такрир изпратен от Екзархията до великия везир на Османската империя. В такрира се описва злощастното положение на българите в империята и се моли Високата порта да вземе мерки]]
[[FileФайл:BASA_1840K-1-78_25th_Anniversary_of_Exarch_Joseph_I.jpg|thumbмини|300px|25-годишният юбилей на Йосиф I, 2 април 1902 г. Източник: ДА „Архиви“]]
[[КартинкаФайл:Bitola1902.jpg|мини|250п|Отбелязване на юбилея на Негово Блаженство, [[Битоля]], 1902 г.]]
 
Екзарх Йосиф I определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население. Идеалът на българския духовен водач и неговата „велика длъжност“ да бъде духовен стълб на българщината и „да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията“ са реализирани в значителни мащаби. До [[Балканската война]] (1912-1913) в екзархийския [[диоцез]] са включени 7 епархии, възглавявани от митрополити, 8 епархии в [[Македония (област)|Македония]] и епархия в [[Одринска Тракия]], управлявани от екзархийски наместници.
Заставайки начело на българската църква е принуден като духовен водач на българите да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и националните съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води [[България]], възкръснала за свободен живот. В условията на действащия [[Берлински договор]] е повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония и Одринска Тракия, останали под чужда власт. Противопоставя се на засилването на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в тези области.
 
Открива [[Цариградска българска духовна семинария|Българска духовна семинария]] в [[Цариград]], грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. На 27 април 1892 г. поставя основния камък на българската [[Желязна църква]] в [[Цариград]]. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912 – 1913 г. в Екзархията има вече 1 3731373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78 854 ученици и 22 66 учители. През 1902 г. екзарх Йосиф е избран за почетен член на [[Българското книжовно дружество]], преименувано през 1911 г. в [[Българска академия на науките]].
[[FileФайл:Joseph I of Bulgaria.jpg|мини|Екзарх Йосиф. Портет от [[Иван Мърквичка]], 1910 г.]]
 
Екзархът ликува от победния марш на Българското войнство по време на Балканската война и много тежко изживява решенията на [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия мирен договор]] след [[Междусъюзническата война]]. Екзархийското дело, градено с толкова труд и любов, е смазано и опустошено. На 27 ноември 1913 г. заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринска Тракия е принуден да напусне [[Цариград]] и се прибира в [[София]], съкрушен душевно и физически. Въпреки влошеното си здравословно състояние и напреднала възраст остава до сетния си час начело на българската църква. Цели 38 години екзархът е църковно-народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело.
=== Дарителска дейност ===
Екзархът завещава цялото си лично имущество за народополезни цели. Завещанието е от 6 май 1915. За негови изпълнители са посочени Доростоло-Червенският митрополит Василий, Търновският митрополит Йосиф и племенникът на екзарха Мирон Г. Миронов. Състоянието представлява суми на влогове в банки в [[България]], [[Великобритания]], [[Австро-Унгария]] и [[Русия]], ценни книжа от български държавни заеми и облигации от заеми на градските управи на [[Киев]], [[Харков]] и [[Херсон]]. Впоследствие върху част от средствата е наложен секвестър по силата на член 177 от Ньойския договор. В [[Русия]] ценните книжа се обезценяват вследствие на Първата световна война. Това затруднява изпълнението на волята на дарителя.
[[КартинкаФайл:Joseph-Bulgarian-Exarch-Grave-Sofia.jpg|мини|ляво|250п|Гробът на екзарх Йосиф, в южната галерия на църквата „Св. Неделя“, София]]
 
Със средствата от наследството на екзарх Йосиф са създадени 3 дарителски фонда:
* Фонд „Екзарх Йосиф I“ към Светия Синод на БПЦ е в размер на 300 000 лева по завещание. Волята на дарителя е с лихвите от него да се създадат 5 стипендии за ученици от духовните семинарии в [[София]] и [[Пловдив]], като единият от учениците в Пловдивската семинария да бъде от родния град на дарителя Калофер. Фондът се учредява на 27 май 1924 с капитал 370 000 лева. Управлява се от Светия Синод. Първоначално средствата са оставени за капитализация. Стипендии започват да се раздават през 1934 г. През 1941 г. се взима решение фондът да се остави за капитализиране.
* Фонд „Екзарх Йосиф I“ към Българската академия на науките е в размер на 150 000 лева по завещание. Волята на дарителя е годишните лихви да се използват за награждаване на книги, написани в защита на православната вяра и българската народност.
* Фонд „Екзарх Йосиф I“ към Мъжката гимназия в [[Разград]] е в размер на 5 0005000 лева по завещание. Волята на дарителя е годишните лихви да се използват за покупка на книги за бедни ученици.
 
На 20 април 1902 г. е провъзгласен за [[Почетен гражданин на Ловеч]] „За заслуги като верен страж на църковните и народни правдини“. На него са наименувани централният площад в Ловеч и [[ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“|Гимназията за изучаване на чужди езици]]. Изграден е и негов паметник (2008).
 
{{Портал|Македония|Християнство}}
 
[[Категория:Предстоятели и патриарси на Българската православна църква]]
[[Категория:Ловчански митрополити]]