Разлика между версии на „Шуменска крепост“

м
г. от н.е. -->г.; козметични промени
м (г. от н.е. -->г.; козметични промени)
| култура =
| епоха =
| номер = [[ImageФайл:Opoznai-bg.gif|25px]] 94. Шуменска крепост{{Br}}[[Регионален исторически музей, Шумен]]
}}
[[FileФайл:Shumen Fortress 001.jpg|thumbмини|Изглед от Шуменската крепост]]
[[КартинкаФайл:The_fortress_of_Shumen 2.jpg|мини|Изглед от Шуменската крепост]]
[[FileФайл:Shumen Fortress 043.jpg|thumbмини|leftляво|Изглед от Шуменската крепост]]
'''Шуменската крепост''' (известна в Шумен и като '''Старият град''') се намира в [[Шуменско плато|Шуменското плато]], край град [[Шумен]].
 
== Географско положение ==
Крепостта се намира на два километра западно от град [[Шумен]]. В района се намира важен кръстопът на маршрути, свързващи дунавския бряг (при [[Силистра]]) с [[Адрианопол]] и [[Константинопол]], и северното [[Черно море|черноморско]] крайбрежие със западните български земи.
[[FileФайл:Shumen Fortress 040.jpg|thumbмини|leftляво|Изглед от Шуменската крепост]]
 
== История ==
Мястото е било заселено преди повече от 3000 години – археологически изследвания сочат, че местността е била обитавана още през 12 век пр.н.е. Първите жители тук са [[траки]]те, вероятно от племето гети. Около [[1200 г. пр.н.е.]] те създават първото поселение, което първоначално не е било укрепено. По този начин Шуменската крепост е връстник на [[Приам]]ова [[Троя]] (по-точно на VIIb пласт на Троя). Предполага се, че около [[5 век пр.н.е.|V век пр.н.е.]] е построена крепостна стена, която не е запазена днес.
 
През 15 г. от н.е. [[римляни]]те завладяват днешните земи на [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]] и Шуменската крепост става [[римляни|римско]] владение. Възможно е името на крепостта по това време да е било [[Даусдава]], но това предположение засега остава недоказано. [[Римляни]]те построяват нова стена, вече със спойка от [[хоросан]] и с кули – правоъгълна и U-образна. Около [[250]] г. [[готи]]те разрушават твърдината, но скоро тя е възстановена. През римския период крепостта е изпълнявала предимно военни функции и е отстъпвала по икономическо развитие на близките [[Марцианопол]] ([[Девня]]) и [[Абритус]] ([[Разград]]).
 
През 395 година [[Римска империя|Римската империя]] е разделена на [[Западна Римска империя|Западна]] и [[Византия|Източна]] (Византия), като всички български земи остават към [[Византия]]. [[Византия|Византийците]] изграждат нова стена, вече с петоъгълни кули за да не бъдат уязвими при обстрел с каменометни машини. През ранновизантийския период Шуменската крепост вече е със значение на по-голям производителен и търговски център, монетните находки (158 ранновизантийски [[монети]]) свидетелстват за търговския обмен на обитателите на града с отдалечените краища на империята. Варварските нашествия в периода от втората половина на [[5 век|V]] до средата на [[7 век|VII]] век допринесли за разрушаването и обезлюдяването на античния град. След идването на [[хан Аспарух|Аспаруховите]] [[прабългари|българи]] през [[680]] – [[681]] г. районът на крепостта влязъл в границите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]].
 
[[КартинкаФайл:Shumen fortress 1.JPG|мини|Една от кулите по югоизточната стена на Шуменската крепост]]
През [[8 век|VIII век]] сред развалините на късноантичната крепост се появяват жилища от типа на землянките, а възстановяването на селището като крепост става постепенно през [[9 век|ІХ]]-[[10 век|Х]] век. Българите не променят устройството на стените, с изключение на някои от кулите, които те правят триъгълни. През IX в. твърдината отново се превръща във важно средище и е построена цитаделата, където резидират управителите на града. Вероятно през този период се появява и името на града – [[Шумен]]. Поради близостта си до българските столици [[Плиска]] и [[Велики Преслав]], крепостта е играла важна военна роля по времето на [[Първа българска държава|Първата българска държава]], но значително им е отстъпвала по икономическо значение.