Кабардино-Балкария: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м °C |
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
||
Ред 21:
|уебсайт = http://www.nalnet.ru
}}
[[Файл:Кабардино-Балкария.png|
'''Кабарди́но-Балка́рия''' ({{Lang-ru|Кабардино-Балкарская Республика}}; {{Lang-kbd|Къэбэрдей-Балъкъэр Республикэ}}; {{Lang-krc|Къабарты-Малкъар Республика}}) е [[Административно деление на Русия|субект в състава на Руската Федерация]]. Влиза в състава на [[Южен федерален окръг|Южния федерален окръг]] и Севернокавказкия икономически район. Площ 12 470 km² (79-то място в Руската федерация, 0,07%). Население на 1 януари 2017 г. 864 454 души (58-мо място, 0,59%). Столица е град [[Налчик]]. Разстояние от Москва до Налчик 1873 km. За държавни езици са приети руски, кабардински и балкарски.
Ред 29:
=== Релеф ===
Планините заемат южната половина от територията на страната. На юг, по границата с Грузия от запад-северозапад на изток-югоизток се простира Главният (Вододелен) хребет на [[Голям Кавказ]], където отделни върхове се извисяват над 5000 m – Дъхтау 5203 m и Шхара 5068 m, а на север от него се отделя късият, но много висок Страничен хребет. В него, на границата с [[Карачаево-Черкезия|Република Карачаево-Черкезия]] се издига връх '''[[Елбрус]] 5642 m''' (най-високата точка на Кабардино-Балкария и на [[Русия]]). В североизточна посока успоредно на Главния хребет се простират още два хребета – Скалист и Пасищен. Главният и Страничният хребети имат алпийски характер, а другите два са значително по-ниски и наподобяват куести (успоредни хребети или ридове с асиметрични склонове). В Скалистия и Пасищния хребети силно са представени карстовите форми (пещери, въртопи, ували, карстови езера, карстови извори). На североизток полегатите склонове на Пасищния хребет постепенно се сливат с акумулативната Кабардинска равнина и при устието на левия приток на река [[Терек]] река Малка надморската височина е под 200 m.<ref name="bse"
=== Полезни изкопаеми ===
Кабардино-Балкария е богата на полезни изкопаеми: молибденови и волфрамови руди в района на [[Тирниауз]], полиметални руди, злато, въглища, строителни материали, минерални извори.<ref name="bse"
=== Климат ===
Република Кабардино-Балкария попада в умерения климатичен пояс, но като цяло климатичните условия са подчинени на закономерностите на височинната поясност. На север, в Кабардинската равнина средната януарска температура е -2,6
=== Води ===
Територията на Кабардино-Балкария попада в два водосборни басейна – тези на реките [[Терек]] и [[Кума (река, Каспийско море)|Кума]], вливащи се в Каспийско море. Най-голямата река в страната е река [[Терек]] и заедно със своите леви притоци Малка (210 km), Баксан с десния си приток Чегем, Черек и Урух обхваща 95% от цялата територия. В крайна северозападна част преминава най-горното течение на река Золка (105 km), десен приток на [[Кума (река, Каспийско море)|Кума]], която заедно със своите малки притоци покрива 5% от територията на Кабардино-Балкария.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2544/Кабардино-Балкарская_Республика «Вода России» – Кабардино-Балкария</ref>
Общо в страната има 2172 реки с обща дължина 5470 km. Повечето от реките текат в тесни каньони, с голям наклон и с голяма скорост. След навлизането си в равнината долините им значително се разширяват, а коритата им се разделят на ръкави и протоци. По начина на подхранването си се делят на вида: с преобладаващо ледниково подхранване ([[Терек]], Малка, черек и техните притоци) и със смесено подхранване с преобладаване на подземното – предимно малките реки в северната част. Всичките реки в репуликата са с пролетно-лятно или ясно изразено лятно пълноводие.<ref name="water"
В Кабардино-Балкария има над 450 малки езера и изкуствени водоеми с обща площ около 16,6 km². Повечето езера са с ледников произход, но има и карстови и ледниково-тектонски. Най-голямото езеро в страната е Силтран Кьол (0,3 km², 300 дка), а карстовото езеро Церик Кьол е петото по дълбочина езеро в [[Русия]] с дълбочина от 368 m.<ref name="water"
=== Почви, флора и фауна ===
На север, в Кабардинската равнина са развити черноземните и тъмнокафявите почви, на които се отглеждат земеделски култури. В долините на Терек и Малка (долното течение) има алувиални почви, обрасли с пасища, храсти и редки гори. В ниската и среднопланинската зона на куестите има планински черноземни и кафяви горски почви, на които расте широколистна растителност и се отглеждат земеделски култури. По високите части на Скалистия, Страничния и Главния хребети планинско ливадните почви са покрити със субалпийски и алпийски пасища. Горите заемат 180 хил. ха и са представени основно от бук, габър, дъб, бреза, елша и бор.
Животинският свят във високите части е богат и е представен от рис, кафява мечка, дива свиня, сърна, тур и др., а от птиците най-разпространени са фазан, сива патица, кеклик, пъдпъдък, тетерев.<ref name="bse"
== Население ==
Ред 60:
== Административно-териториално деление ==
[[Файл:Admin-map-Kab-Balkaria.gif|
В административно-териториално отношение Кабардино-Балкарската Република се дели на 3 републикански градски окръга и 10 муниципални района. Има 8 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение и 5 града с районно подчинение и 2 селища ог градски тип
Ред 85:
| Баксански || align="right" | 830 || align="right" | 62 978 || гр. [[Баксан]] || align="right" | || align="right" | 24 ||
|-
| Елбруски || align="right" |
|-
| Золски || align="right" |
|-
| Лескенски || align="right" | 513 || align="right" | 29 289 || с. Анзорей || align="right" |
|-
| Майски || align="right" | 385 || align="right" | 38 981 || гр. [[Майски]] || align="right" | 27 055 || align="right" | 41 ||
|-
| Прохладненски || align="right" |
|-
| Терски || align="right" | 893 || align="right" | 50 692 || гр. [[Терек (град)|Терек]] || align="right" | 19 449 || align="right" | 59 ||
Ред 99:
| Урвански || align="right" | 468 || align="right" | 73 411 || гр. [[Нарткала]] || align="right" | 30 643 || align="right" | 25 ||
|-
| Чегемски || align="right" |
|-
| Черски || align="right" |
|}
| |||