|
===== Популяризиране в България през 21 век =====
В началото на 21. век аниметата придобиват значителна аудитория от фенове и в България, и се появяват и първите български преводачески групи за създадени от фенове субтитри (базирани в онлайн пространството на [[Интернет]]) – наричани „фенсуб(титри)“, както и специализарани фенски уебсайтове за анимета и манги, сред които се открояват общностни е-портали, онлайн форуми, блогове, торент тракери и други видове уебсайтове. Новозародилата се мания довежда и до провеждането на първите български специализирани събирания (наречени „конвенции“) и фестивали, посветени на аниме и манга фенщината, като [[Aniventure]]. Появяват се и онлайн клубове за любители на японската и като цяло на азиатската култура. Всичко това довежда до навлизането на много неологизми от английския и японския в българския език и обогатяването на българоезичната японска културна терминология и познания. По някои български кабелни телевизии биват излъчени в неофициален превод на български някои аниме сериали или отделни аниме филми.
Популярни аниме поредици от последното десетилетие са например „Тетрадката на смъртта“ (Death Note), Elfen Lied, Bleach, Naruto, One Piece, Code Geass, D.Gray-man, Dragon Ball, Fairy Tail, Fate Stay Night, Full Metal Panic, двете поредици Fullmetal Alchemist („Железният алхимик“), Golden Boy („Златното момче“), поредиците Gundam, Hack Sign, „Пътешествието на Кино“ (Kino's Journey), Sailor Moon, Serial Experiments Lain, „Кралят на шаманите“ (Shaman King), Soul Eater, Toradora и много други. Сред децата популярност добиват и заглавия като Pokemon, както и Yu-Gi-Oh, което пък отприщва цяла индустрия за карти за игра и промоционални материали.
|
