Борис Виан: Разлика между версии

Започва да следва в „Екол сантрал“ през 1939 година, но в началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] повече се интересува от [[общество|обществените]] събития, отколкото от [[образование]]то си. Започва да свири на тромпет в създадения от него и негови приятели [[бенд]], сътрудничи на списание „Хот джаз“. Началото на [[война]]та във Франция съвпада и с друга негова криза – поради влошеното си [[здраве]] ([[сърдечни заболявания|сърдечно заболяване]], причинено от прекаран в детството [[ревматизъм]]), Виан е принуден да се откаже от свиренето на тромпет. Все пак в началото на военните години личният му живот претърпява значителни промени – сключва [[брак]] с Мишел Легриз, а през 1942 г. се ражда и синът им Патрик. Същата година Борис Виан вече е дипломиран инженер. По това време има сериозни проблеми с властите, най-вече заради съпругата си, чийто баща е арестуван от [[Гестапо]] за предаването на секретни данни в [[Лондон]]. Досието на Виан, събирано от агентите на окупаторите и колаборационистите, обхваща стотици страници. Въпреки това Борис Виан успява да си намери скучна, но добре платена работа като инженер, която му дава възможност да започне първите си по-сериозни литературни опити.

 

 

== Творчество ==

 

=== Литература ===

Първите творби на Виан са публицистични, и са от времето, когато сътрудничи на „Хот Джаз“. „Смут в Анден“ и „Веркокен и планктонът“ са първите му [[роман]]и, написани, според неговите думи, „за купон на приятелите“. През 1945 г. под влиянието на приятели като [[Жан-Пол Сартр]], [[Албер Камю]], [[Жак Превер]] и [[Жан Кокто]] започва да се занимава по-задълбочено с литературна дейност. В следвоенните години публикува няколко творби под псевдонима ''Върнан Съливан'', чиито автор е уж [[преводач]] на измислен от него самия [[Съединени американски щати|американски]] писател. Така се появяват романите „Ще плюя върху вашите гробове“, „Мъртвите имат еднаква кожа“, „Ще пречукаме всички гадняри“ и „Мадамите не чактисват“. Тези произведения имат огромен успех, но предизвикват и скандал, [[издател]]ят на „Съливан“ е обвиняван в нарушаване на добрия тон. Срещу него е заведено съдебно дело, а на подсъдимата скамейка са призовани авторът и преводачът. Това е литературният край на Върнан Съливан, но не и на Борис Виан, който междувременно вече е под собственото си име и романите „Есен в Пекин“ и „Пяната на дните“. Следват публикации на сборници с разкази и двата най-значителни романа – „Червената трева“ и „Сърца за изтръгване“.

 

=== Есета и статии ===

* (1946-1948) ''Chroniques du menteur'' – Bourgois, 1974

* ''Traité de civisme'' (1950-1959) – Bourgois, 1979

* ''La Belle Époque'' (1946-1959) – Bourgois, 1982