Джордж Елиът: Разлика между версии

'''Джордж Елиът''' ({{lang-en|George Eliot}}) е [[Англия|английска]] [[писател]]ка от 19 век, един от най-значимите романисти от [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]]. Истинското ѝѝ име е '''Мери Ан Евънс'''. Нейните [[роман]]и се отличават с чувство за [[реализъм]] и [[Психология|психологическа]] дълбочина. Използва мъжки псевдоним, за да бъде спокойна, че книгите ѝѝ ще се вземат насериозно и няма да бъдат считани единствено за романтични истории. Има връзка с философа [[Джордж Хенри Луис]].

[[FileФайл:George Eliot's birthplace - South Farm - Arbury Project - Gutenberg eText 19222.jpg|мини|вляволяво|Южната ферма в имението Арбери Хол, родното място на Джордж Елиът]]

Мери Ан Евънс се ражда на [[22 ноември]] [[1819]] г. в семейството на Робърт Евънс (1773-1849) и Кристиана Евънс (1788-1836). Появява се на бял свят в Южната ферма в имението Арбери Хол, собственост на благородническия род Нюдигейт. По това време Робърт Евънс е управител на имението. Той има две деца от предишния си брак — Робърт (1802-1864) и Фани (1805-1882). През 20-те години на 19. век семейството се мести в къщата Гриф, намираща се между Нънийтън и Ковънтри. Робърт и Кристиана имат още две деца — Кристиана, наричана Криси (1814-1859), и Айзък (1816-1890), както и двама близнаци, които умират няколко дена след раждането си през март 1821 година.

Младата Евънс разполага с достъп до библиотеката на Арбери Хол благодарение на влиятелната позиция на баща ѝѝ. Според някои изследователи, творбите ѝѝ носят духа на [[Древногръцка литература|древногръцките трагедии]]. Друг важен фактор за развитието на бъдещата писателка е религията. Възпитана е в [[Англиканство|англиканска]] среда, но по това време в [[Мидландс]] броят на [[Английски дисидент|английските дисиденти]] (привържениците на [[протестантство]]то) се увеличава. Учи в училища в [[Атлибро]], Нънийтън и Ковънтри. В Нънийтън е обучавана от [[Евангелизъм|евангелистката]] Мария Луис, а в Ковънтри е под опеката на [[Баптизъм|баптистки]] сестри.

През 1836 г. майката на Евънс умира и Мери Ан се връща вкъщи, за да помага при домакинските задължения. Когато навършва 21 години, Айзък се жени, и Мери Ан и баща ѝѝ се местят във Фоулсхил близо до Ковънтри. Местното общество в Ковънтри оказва силно влияние върху Мери Ан, която се запознава с религиозно-либерални хора като [[Робърт Оуен]], [[Хърбърт Спенсър]], [[Хариет Мартино]] и [[Ралф Уолдо Емерсън]]. Евънс открива творчеството на либерални теолози и писатели като [[Давид Щраус]] и [[Лудвиг Фойербах]], които подлагат на съмнение достоверността на [[Библия|библейските разкази]]. Нейното първо литературно произведение е преводът на английски на „Животът на Исус“ (1846) на Щраус.

Когато разбира, че тя е изгубила вяра в религията, баща ѝѝ я заплашва с изгонване от къщата. Евънс продължава да ходи в местната [[църква]] и да върши домакинска работа до смъртта на Робърт през 1849 г. През 1851 г. се запознава с философа [[Джордж Хенри Луис]] и през 1854 година решават да живеят заедно. Луис е женен за Агнис Джървис, но бракът им е [[Отворен брак|отворен]], т.е. те имат предварително съгласие да имат извънбрачни връзки. През юли 1854 г. Евънс и Луис пътуват до [[Ваймар]] и [[Берлин]], за да провеждат изследователска дейност. Преди пътуването до Германия Евънс продължава да се занимава с теология. Тя превежда „Същността на християнството“ от [[Фойербах]], а докато е в чужбина пише [[есе]]та и работи върху превода на „Етика“ от [[Барух Спиноза]], който завършва през 1856 г.

Първият ѝѝ [[роман]], „Адам Бийд“, е публикуван през [[1859]] година и пожънва голям успех. Евънс вече използва псевдонима Джордж Елиът, с който става известна. Въпреки че разкрива самоличността си на жена, имаща връзка с женен мъж, това не оказва особено влияние върху популярността на книгите ѝѝ. Елиът продължава да пише романи през следващите 15 години.

Последният ѝѝ роман е „Даниел Деронда“, който излиза през 1876 г. След това тя и Луис се местят в село Уитли в [[Съри]], намиращо се в Югоизточна Англия. Здравето на Луис обаче е силно влошено и той умира на [[30 ноември]] [[1878]] г. Елиът прекарва следващите две години в редактиране на „Живот и ум“, последното произведение на Луис. Тя намира утеха при Джон Уолтър Крос, американски [[Банка|банкер]], чиято майка също е починала наскоро.

[[FileФайл:George Eliot grave -Highgate Cemetery, London, England-25May2009.jpg|мини|вдяснодясно|Гробът на Джордж Елиът в гробището Хайгейт в Лондон]]

На [[16 май]] [[1880]] г. Джордж Елиът предизвиква полемика още веднъж, този път като се жени за повече от 20 години по-младия от нея Крос, и сменя името си на Мери Ан Крос. Законният брак се харесва на брат ѝѝ Айзък, който ѝѝ изпраща поздравления за женитбата. Той скъсва отношенията си с нея, когато тя започва да живее с Луис. Джон Крос е сравнително нестабилна личност и изглежда пада или скача от хотелския им балкон във [[Венеция]] по време на медения им месец. Оцелява като по чудо и двамата се връщат в Англия. Двойката се мести в нова къща в [[Челси (Лондон)|Челси]] в [[Лондон]], но Елиът се разболява от инфекция на гърлото. Това, комбинирано с [[Бъбрек|бъбречната]] ѝѝ болест, води до нейната смърт на 22 декември 1880 г. Елиът е на 61 години.

[[FileФайл:Middlemarch 1.jpg|мини|160px|вдяснодясно|Титулна страница на първото издание на романа „Мидълмарч“]]