Негритюд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м x. век -->век; козметични промени
Ред 5:
== Влияния ==
 
Пред 1885 г., [[хаити]]янският [[антрополог]] [[Антенор Фирмен]] публикува трактата „''[[За равенството на човешките раси]]''“ ({{lang-fr|De l'Égalité des Races Humaines}}), който се смята за предшестващ Негритюда. Трактатът е написан в противовес на труда на граф [[Артюр дьо Гобино]] „[[За неравенството на човешките раси]]“. Фирмен оказва силно влияние върху Жан Прис-Марс, основател на хаитиянската [[етнология]] и [[американски]]я [[антрополог]] от [[20. век]] [[Мелвил Херсковиц]]. <ref>Fluehr-Lobban, Carolyn (2005). "Anténor Firmin and Haiti's contribution to anthropology". Gradhiva&nbsp;— musée du quai Branly (2005 : Haïti et l'anthropologie): 95–108.</ref>
 
[[Харлемски ренесанс|Харлемският ренесанс]], чиито център е [[Харлем]], в града [[Ню Йорк]], през 1920-те и 1930-те, има съществено влияние върху Негритюда. <ref>Murphey, David "Birth of a Nation? The Origins of Senegalese Literature in French", Research in African Literature 39.1 (2008): 48-69. Web. 9 Nov 2009. <https://auth.lib.unc.edu/ezproxy_auth.php?url=http://search.ebscohost.com/login.aspx?direct=true&db=aph&AN=28628450&site=ehost-live&scope=site>.</ref> Писатели, участващи в това движение, като [[Ленгстън Хюз]] и по-късни фигури като [[Ричард Райт (писател)|Ричард Райт]], засягат в произведенията си теми като расизма. Подобни вдъхновения идвали и от Хаити, където културата на чернокожите била в разцвет в началото на 20. век, и което място е от особено значение за африканската диаспора, заради робската революция, поведена от [[Тусен Лувертюр]] през 1790-те. [[Еме Сезер|Сезер]] говори за Хаити като за „мястото, където Негритюда се изправи за пръв път“. От европейска страна, движението е било подкрепяно от [[Сюрреализъм|сюрреалистите]].
 
== Развитие през 20. век ==
 
През 1920-те и 1930-те години, група чернокожи студенти и представители на интелигенцията, произхождащи предимно от френските африкански колонии, започват редовни сбирки в Париж. Там сестрите Полет и Жан Нардал ги запознават с писателите от Харлемския Ренесанс. Сестрите Нардал, притежаващи салон в [[Кламар]], притегателен център за френската чернокожа интелигенция, имат съществен принос в Негритюда и може да се смята че именно там е поставено началото на движението. В кламарския салон Полет Нардал и Лео Сажу полагат основите на ''La revue du Monde Noir (1931–32)'', литературно списание, излизащо на френски и на английски език, и целящо да е трибуна на разрасващото се общество на африкански и карибски интелектуалци в Париж. Харлемските корени се споделят и от ''негрисмо'', испаноезично движение в карибския басейн с подобни цели, което оказва влияние и бива на свой ред повлияно от Негритюда.
Ред 23:
Нито Сезер, който завръщайки се в Мартиника става кмет на [[Фор дьо Франс]] и представител на Мартиника във френския парламент, нито Сенгор, който се заема с политика в Сенегал, не настояват за политическа независимост от Франция. Негритюдът, според Сенгор, цели да позволи на чернокожите, под френско управление, да „седят на една маса и да бъдат равни [на французите]“. Във Франция, обаче, взимат връх по-различни идеи, и в крайна сметка Франция дава на [[Сенегал]] и на другите си колонии независимост.
 
Поет и по-късно първи президент на Сенегал, Сенгор вижда в Негритюда средство за подхранване на всеобщо чуство на себеуважение сред африканските народи. Той се застъпва за нов прочит и почитане на традиционните африкански обичаи. Тази интерпретация на Негритюда е най-обичайната, особено за късните му години.
 
Дамас е гвиански поет и член на [[Национална асамблея|Националната асамблея]] на [[Франция]]. Наричан е ''l'[[enfant terrible]]'' на Негритюда. С борбен стил защитава „качествата на чернокожите“ и отхвърля помирение със запада.
Ред 29:
== Възприемане в обществото ==
 
През 1948, [[Жан-Пол Сартр]] анализира Негритюда в своето есе „''Чернокожият Орфей''“, което е отпечатано като въведение на сборник с франкофонска поезия, наречен ''Антология на новата негърска и мадагаскарска поезия'', със съставител Леополд Сенгор. В това есе, Сартр описва Негритюда като пълната противоположност на колониалния расизъм, която противоположност разглежда като хегелианска диалектика. Трудът на Сартр спомага за запознаването на множество френски интелектуалци с Негритюда. Според виждания му, Негритюда е „антирасистки расизъм“, необходим за постигане на крайната цел за расово единство.
 
Негритюдът е критикуван от някои чернокожи писатели от 1960-те като недостатъчно борбен. Кеорапце Кгосициле критикува използването на наименование, което се основава на израз от естетиката на белокожите и че не спомага за въвеждането на нов вид светоусещане сред чернокожите, което да освободи чернокожите и тяхното изкуство от естетизма на белокожите.
Ред 35:
== Литература ==
'''Свързани с Негритюда автори'''
* Césaire, Aimé: Return to My Native Land, Bloodaxe Books Ltd 1997, ISBN 1-85224-184-5
* Césaire, Aimé: Discourse on Colonialism, Monthly Review Press 2000 (orig. 1950), ISBN 1-58367-025-4
* Damas, Léon-Gontran, ''Poètes d'expression française.''Paris: Editions du Seuil, 1947
* Damas, Léon-Gontan, Mine de Rien, Poèmes inédits, http://www.leondamas-mine-de-rien.com/
* Diop, Birago, ''Leurres et lueurs.'' Paris: [[Présence Africaine]], 1960
* Senghor, Léopold Sedar, The Collected Poetry, University of Virginia Press, 1998
* Senghor, Léopold Sédar, ''Ce que je crois.'' Paris: Grasset, 1988
* Tadjo, Véronique, ''Red Earth/Latérite.'' Spokane, Washington: Eastern Washington University Press, 2006