Непредпазливост: Разлика между версии

Към средата на 20. век се прави разграничението, че в буржоазната юридическа литература (т.е. основно западноевропейската) за установяване на небрежността се ползва обективен критерий. Дали субектът е могъл да предвиди противоправните последици се преценява спрямо един „среден благоразумен човек“. От позициите на социалистическата правна доктрина това се критикува, тъй като „използването само на този обективен критерий, свързан с еталона на предвидливост на „средния благоразумен човек“, дава възможност за обективно вменение“. Съветската и българската доктрина отчитат, че е възможно определен индивид да има по-малки интелектуални или др. възможности от измисления „среден човек“. Ако се приеме, че такъв човек е имал възможност да съзнае фактите и последиците, т.е. че е действал при небрежна вина, докато в действителност няма такава, би означавало вината като субективен елемент на състава на правонарушението на практика да отпадне, когато не се изисква квалифицирана (умишлена). Това би противоречало на принципа на индивидуалната отговорност. Затова социалистическото [[Наказателно право|наказателно]] и [[административнонаказателно право]] въвежда още един субективен критерий. Преценява се и дали личните качества на дееца са съставлявали възможност да съобрази противоправните последици на поведението си и да ги избегне. Обективният критерий се ползва като първоначален ориентир.<ref> {{cite book |title= Научно-практически коментар към ЗАНН |last=Стоев |first=Симеон |year=1975 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages=37 }} и цит. там</ref>