Непредпазливост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код: Грешно вложени тагове; форматиране: 9x кавички, 4x нов ред, интервал, тире-числа (ползвайки Advisor) |
м x. век -->век |
||
Ред 22:
За да е налице вина, макар в нейната най-лека форма на несъзнавана непредпазливост, е нужно поведението на субекта да противоречи на предписанията на правната форма. Рядко обаче законът може да регламентира в детайли всяка конкретна житейска ситуация. Затова се прибягва до мащаба на дължимата грижа (от обективна страна). Още по-малко е възможно да се предвидят необходимите психически усилия, за да се осъзнаят всички факти и взаимовръзки, необходими за изграждане на отношение към осъщественото деяние. За преценка дали деецът е могъл и е бил длъжен да предвиди, се използва общ мислен мащаб. Неговото съдържание и изграждане варират според характера на дейността и субекта (опасна дейност, професионалист, вид правоотношение), но и се развиват заедно с правните учения.
Към средата на 20
Относно коректността на това разграничение може да се разгледат схващанията на [[Никола Долапчиев (юрист)|Н. Долапчиев]] като представител на школата отпреди 1944 г., т.е. български буржоазен правник. От една страна той приема, че небрежността е форма на вината, при която няма психично отношение, а е нормативно понятие.<ref>{{cite book |title= Наказателно право. Т. 1. Обща част. 6 изд. |last=Долапчиев |first=Никола |year=1945 |location=София |pages=253 }}</ref> От друга страна, при действието на отм. НЗ отчита наличието както на обективно, така и на субективно мерило при небрежността, които трябва да са налице кумулативно.<ref>пак там, стр. 289</ref> Индивидуалните особености на дееца могат да се компенсират и чрез концепцията за частичната вменяемост.<ref>пак там, стр. 267</ref>
|