Разлика между версии на „Птици“

1 байт изтрити ,  преди 1 година
м
x. век -->век; козметични промени
м (Грешки в статичния код: Грешно вложени тагове)
м (x. век -->век; козметични промени)
| fossil_range = {{Fossil range|150|0}}
}}
'''Птиците''' (''Aves'') са [[Клас (биология)|клас]] двукраки, [[Яйце (зоология)|яйцеяйцеснасящи]]снасящи, покрити с [[перо|пера]] и с видоизменени в [[крило|криле]] предни крайници [[гръбначни животни]].<ref>[http://www.merriam-webster.com/dictionary/bird Merriam-Webster's Collegiate Dictionary]</ref><ref name="krugosvet">{{cite web|url=http://www.krugosvet.ru/articles/01/1000177/1000177a1.htm|title=Птицы|publisher=Энциклопедия „Кругосвет“|accessdate=25 сентября 2008}}</ref>
По принцип тялото на птиците е пригодено за летене, макар да съществуват и много нелетящи видове. [[Наука]]та, която изучава този клас животни, се нарича [[орнитология]].
 
Притежават забележителни адаптивни възможности, благодарение на което преживяват екологичен разцвет.<ref name = "Atanasova-147">Атанасова (1999), с. 147</ref> Разпространени са по цялата Земя, а с принадлежащите над 9&nbsp;800 вида<ref>James F. Clements, ''The Clements Checklist of Birds of the World'', изд. Cornell University Press, 2007</ref>, птиците са най-многообразният клас сухоземни гръбначни животни, като списъкът на видовете птици се увеличава непрекъснато, най-вече с ежегодно откриваните нови видове в [[Екваториални гори|екваториалните гори]]. Според някои орнитолози броят им би могъл да бъде много по-голям. На територията на България са регистрирани 409 вида.<ref name="BUNARCO">Български национален комитет по редките видове (BUNARCO). [http://bspb.org/article_files/123962680491.pdf ''Списък на птиците установени в България'']. В: ''Acta zoologica bulgarica'', 61(1): 3 – 26, София, 2009</ref> Около 1&nbsp;200 вида птици са застрашени от изчезване.
 
Птиците съставят един много хомогенен и специализиран клас, който заедно с този на [[влечуги]]те, образува групата [[Sauropsida]]. Кожата им е общо взето тънка, лишена от [[жлеза|жлези]] (изключение прави локализираната в [[опашка]]та [[Glandula uropygii|мастна жлеза]], секретът на която служи за [[импрегнация]] на перата) и покрита с пера, с изключение на определени участъци на главата, шията и краката. Краката им са покрити, подобно на влечугите, с [[люспа|люспи]]. Някои видове имат [[кост]]ни или кожни израстъци по главата или краката, служещи понякога като половоотличителен белег. Те са топлокръвни животни, поддържащи температура на тялото си между 37,8&nbsp;°C и 45,5&nbsp;°C. Имат висока скорост на [[метаболизъм|метаболитните процеси]], като изключенията са много малко ([[козодой|козодоят]] понижава температурата на тялото си по време на [[зимен сън]]). [[Зрение]]то и [[слух]]ът са отлични при повечето птици, но [[обоняние]]то и [[Вкус (сетиво)|вкусвкусът]]ът рядко са развити. Размерите им са разнообразни, като се започне с [[колибри]]то, което тежи 2&nbsp;g при дължина на тялото 2,8&nbsp;cm и размах на крилете 6&nbsp;cm, и се стигне до [[щраус]]а с неговите до 200&nbsp;kg и дължина на тялото 2,6&nbsp;m, и [[Странстващ албатрос|странстващия албатрос]] с размах на крилете до 3,63&nbsp;m. В недалечното минало са съществували видове, значително по-едри от щрауса, като [[моа]]та от [[Нова Зеландия]] и [[епиорнис]]а от остров [[Мадагаскар]].
 
== Произход и еволюция ==
=== Теории за произхода ===
[[КартинкаФайл:Galloanseri2.png|мини|ляво|Еволюция на птиците]]
[[FileФайл:Naturkundemuseum Berlin - Archaeopteryx - Eichstätt.jpg|мини|Фосил на археоптерикс – най-древната позната птица]]
 
Най-древните открити фосили от птицеподобни същества водят началото си от края на [[Юра|Юрския период]] и са с характеристики, подобни на [[динозаври]]те (по-специално гущеротазовите динозаври – всички месоядни динозаври, както и масивните, с дълга шия и дълга опашка, тревопасни зауроподи, като диплодока например.), до такава степен че единствената им разлика с тези развити [[влечуги]] са перата. Последните определят основните разлики между птиците и влечугите – от една страна способността да летят, и от друга поддържането на постоянна температура на тялото, което от своя страна позволява непрекъсната и висока скорост на метаболитните процеси. Въпреки че са известни още от Юрския период, те се срещат рядко чак до [[Терциер]]а, когато започва много бързо нарастване на броя им. Прието е птиците да се делят на два подкласа: [[Гущероопашати птици|Гущероопашати]] или Древни птици (''Archeornithes''), които са изчезнали, и [[Съвременни птици|Съвременни]] или Нови птици (''Neornithes''). В подклас Съвременни птици се включват два свръхразреда (суперразред или понякога срещано като инфраклас): [[Зъбати птици]] (''Odontornithes'' или ''Odontognathae''), изчезнали, с 2 разреда: [[Ихтиорниси]] (''Ichthyornithes'') и [[Хесперорниси]] (''Hesperornithes''), и [[Същински птици]].
 
=== Систематизиране ===
[[ImageФайл:Aves de Galicia.gif|thumbмини|Снимки на различни видове птици]]
Първият опит за систематизиране на животните е направен през IV век пр.н.е. от гръцкия учен и философ [[Аристотел]], който в своите съчинения отделя птиците в отделен род, наречен ''Ornithes''.<ref>Аристотель, ''О частях животных'', изд. Биомедгиз, 1937</ref><ref>Аристотель, ''О возникновении животных'', Изд. АН СССР, 1940</ref> Въпреки несъвършенствата на тази система, до [[XVII век]] не са правени нови опити за класификация на животните. През [[1676]] г. излиза ''Ornithologiae libri tres'', написана от английския биолог [[Франсис Уилоуби]] и след неговата смърт оформена и публикувана от [[Джон Рей]].<ref name="Handbook">Josep del Hoyo, Andy Elliott, Jordi Sargatal, ''Handbook of Birds of the World'', Volume 1: Ostrich to Ducks, Barcelona, Lynx Edicions, 1992</ref><ref name="Popovkina">{{cite web|url=http://www.goosegroup.ru/PDF/popovkina_poyarkov.pdf|author=''Поповкина А. Б.'', ''Поярков Н. Д.''|title=История исследований филогенетических отношений и построения систем гусеобразных (Anseriformes)|publisher=Биологический факультет МГУ им. Ломоносова, Москва|published=2002|accessdate=2 януари 2010|archiveurl=http://web.archive.org/web/20120107171223/http://www.goosegroup.ru/PDF/popovkina_poyarkov.pdf|archivedate=2012-01-07}}</ref> Това е първата известна класификация на базата на външни, морфологични белези. По-късно, през [[1758]] г. шведският натуралист [[Карл Линей]] използва този труд при създаването на своята ''[[Система на природата]]'', в която въвежда йерархически категории и [[бинарна номенклатура]] при обозначаването на видовете, която се използва и до днес.<ref>Carolus Linnaeus, ''Systema naturae per regna tria naturae, secundum classes, ordines, genera, species, cum characteribus, differentiis, synonymis, locis.'', Tomus I, Editio decima, reformata, изд.Holmiae.(Laurentii Salvii), 1758</ref>
 
== Анатомия и физиология ==
{{основна|Анатомия на птиците}}
[[FileФайл:Birdmorphology.svg|300п|мини|Външни особености на птица (''[[Vanellus malabaricus]]''):1 – [[човка]]; 2 – теме; 3 – околоочен пръстен; 4 – [[око]]; 5 – плещи; 6 – малки надкрилия; 7 – раменни пера; 8 – средни надкрилия; 9 – махови пера; 10 – надопашие; 11 – първостепенни махови пера; 12 – подопашие; 13 – [[бедрена кост|бедро]]; 14 – тибиотарзална става; 15 – тарзус ([[голям пищял]]); 16 – [[пръст]]и; 17 – тибиотарзус (пищял); 18 – [[корем]]; 19 – хълбок; 20 – [[гърди (птици)|гърди]]; 21 – [[гърло]]; 22 – обица (брадичка)]]
Характерният начин на движение при птиците е дал съществено отражение в анатомичното устройство на тялото и органите и физиологичните им функции. Най-типични в това отношение са предните крайници, които са изгубили напълно двигателната си способност и са се обособили в специализирани органи за движение, наречени – [[крила]]. Те подпомагат повдигането, задържането и движението на тялото във въздуха и не участват при стоенето и движението върху земната повърхност. Крилете притежават широка кожна гънка свързваша раменните и подраменните кости. При разтваряне на крилете се образува широка еластична повърхност, която се противопоставя на въздуха и спомага за задържане на тялото в него. Двете [[ключица|ключици]] са срастнали в обща кост, която служи за опора на крилете при тяхното свиване. Същото предназначение има добре развитата [[човковидна кост]], която придава стабилност на раменния пояс. [[Опашка]]та служи за кормило при полет. Чувствителни структурни изменения са настъпили в крайната част на крилото в областта на [[метакарпални кости|метакарпалните кости]], които са сраснали, а най-добре развит е само втория пръст.
 
Птиците, подобно на представителите на всички класове гръбначни животни са разделнополови. Полът при тях се определя от чифт полови хромозоми обозначени като Z и W (при бозайниците X и Y). За разлика от [[бозайници]]те [[хромозома]]та, определяща пола, носят женските, което ще рече, че мъжките имат еднообразен набор от половата [[хромозома]]. Мъжките притежават еднакъв набор от Z хромозоми (ZZ), а женските носят по една W и Z хромозома (WZ).<ref name = "Gill">{{cite book |last=Gill |first=Frank |year=1995 |title=Ornithology |publisher=WH Freeman and Co |location=New York |isbn=0-7167-2415-4 }}</ref>
 
При всички видове птици полът на поколението се определя при [[оплождане]]то. Единственото изключение от това правило се наблюдава при вид австралийска пуйка (''[[Alectura lathami]]''). При този вид подобно на влечугите полът на малките се определя от температурата на инкубация. При температура около 33 – 34&nbsp;°C се излюпват повече мъжки пиленца. Над тази температура съотношението се променя в полза на женските.<ref>{{cite journal|last=Göth|first=Anne|title=Incubation temperatures and sex ratios in Australian brush-turkey (''Alectura lathami'') mounds|journal=Austral Ecology|year=2007|volume=32|issue=4|pages=278 – 85|doi=10.1111/j.1442-9993.2007.01709.x}}</ref><ref>New South Wales Government Department of Environment and Climate Change website: [http://www.environment.nsw.gov.au/plantsanimals/AustralianBrushTurkey.htm ''Australian Brush Turkey'']</ref>
 
== Начин на живот ==
=== Хранене ===
[[КартинкаФайл:BlackWoods.jpg|200п|мини|[[Черен кълвач]]]]
Храната на птиците е изключително разнообразна. Тя включва нектар, плодове, растения, семена и малки животни, включително дребни птици, техните яйца и [[мърша]]. Тъй като нямат зъби, тяхната храносмилателна система е приспособена да поема храната цяла, без да бъде сдъвкана.
 
Видове като [[фрегати]], [[чайки]] и [[скуа]] си набавят голяма част от своята храна посредством [[клептопаразитизъм]]. Те крадат плячката уловена от други видове птици и по рядко бозайници и с помощта на своята сила и агресивност пропъждат по-слабите хищни животни.<ref>{{cite journal |last=Miyazaki |first=Masamine |date=1 July 1996|title=Vegetation cover, kleptoparasitism by diurnal gulls and timing of arrival of nocturnal Rhinoceros Auklets |journal=The Auk |volume=113 |issue=3 |pages=698 – 702 |doi=10.2307/3677021 |url=http://elibrary.unm.edu/sora/Auk/v113n03/p0698-p0702.pdf|format=PDF |issn=09088857 |last2=Kuroki |last3=Niizuma |last4=Watanuki |first2=M. |first3=Y. |first4=Y.}}</ref><ref>{{cite journal |last=Bélisle |first=Marc |date=1 August 1995|title=Predation and kleptoparasitism by migrating Parasitic Jaegers |journal=The Condor |volume=97 |issue=3 |pages=771 – 781 |doi=10.2307/1369185 |url=http://elibrary.unm.edu/sora/Condor/files/issues/v097n03/p0771-p0781.pdf|format=PDF |issn=00105422 |author2=Giroux}}</ref>
 
Понякога тясната хранителна специализация и недостатъкът на храна могат да поставят видове птици на границата на измиране. Такъв е примерът с ендемичния за [[Намибия]] [[крайбрежен корморан]] (''Phalacrocorax neglectus''), чиято численост през 80-те години на 20. век рязко намаляла. Причина за това е намаляването на два вида, които са основна храна за вида – тихоокеанското попче (''[[Sufflogobius bibarbatus]]'') и лангустите от вида ''[[Jasus lalandii]]''.
 
Исторически погледнато, едни от най-големите летящи хищници на земята са били птици ([[аргентавис]] и [[орел на Хааст]]).
 
=== Размножаване ===
Мнозинството от птиците са [[моногамия|моногамни]] (около 95%). Семейните двойки се формират за един сезон, а в много от случаите за няколко години или до смъртта на единия от представителите &nbsp;и.<ref>{{cite journal |last=Freed |first=Leonard A. |year=1987 |title=The Long-Term Pair Bond of Tropical House Wrens: Advantage or Constraint?|journal=[[The American Naturalist]] |volume=130| issue=4| pages=507 – 25| doi=10.1086/284728}}</ref> Това осигурява поделянето на родителските грижи както при мътене така и при отглеждането на потомството.<ref>{{cite journal| last=Gowaty| first=Patricia A.| title=Male Parental Care and Apparent Monogamy among Eastern Bluebirds(''Sialia sialis'')| journal= [[ The American Naturalist]] |volume=121| issue=2| pages=149 – 60 |year=1983| doi=10.1086/284047}}</ref>
 
По-рядко при птиците могат да се наблюдават и [[полигамия]] (около 2%), [[полиандрия]] (по-малко от 1%), [[полигиния]], [[полигинандрия]] и [[промискуитет]]. Полигамията се наблюдава при видове, чиито женски са способни да отгледат потомство без помощта на мъжки.<ref name = "Gill">{{cite book |last=Gill |first=Frank |year=1995 |title=Ornithology |publisher=WH Freeman and Co |location=New York |isbn=0-7167-2415-4 }}</ref> При някои видове се наблюдава повече от една социална система в зависимост от обстоятелствата.
Чифтосването обикновено е свързано с период на ухажване. То се извършва предимно от екземплярите от мъжки пол.<ref>{{cite book|last=Short|first=Lester L.|year=1993|title=Birds of the World and their Behavior|publisher=Henry Holt and Co|location=New York|isbn=0-8050-1952-9}}</ref> В повечето случаи то се проявява с изпълнението на песен, но нерядко се наблюдава изумително многообразие и атрактивност при ухажване. То може да се изразява с потрепване на крила и опашка, танци, полети. Женските са тези, които избират своя партньор.<ref>{{cite book|last=Burton|first=R|year=1985|title=Bird Behavior|publisher=Alfred A. Knopf, Inc.|ISBN:0-394-53857-5}}</ref>
 
Много от видовете имат изразен [[полов диморфизъм]], като най-често мъжките са по-едри и ярко оцветени ([[Кокошоподобни]], [[Гъскоподобни]]), но се среща и обратният случай, когато женската е по-едра и силна ([[Соколоподобни]]). Снасят яйца, подобно на [[влечуги]]те, и някой видове [[бозайници]] ([[птицечовка]]), но за разлика от влечугите, за да започне развитието на [[ембрион]]а, е нужно да се повиши температурата на яйцето до над 20 – 25&nbsp;°C. За целта повечето птици мътят яйцата си (това обикновено правят женските), но има видове, които ги заравят в топли места под земята, като следят единствено температурата да е в необходимите граници (регулирането и&#768;ѝ става чрез отнемане или прибавяне на пласт топла земя).
 
=== Миграция ===
 
== Болести ==
[[FileФайл:Tamponna proba Inf..JPG|мини|Вземане на проба от изпражнения на диви прелетни птици за инфлуенца]]
Патологията при птиците е изключително разнообразна. Приблизително на всеки 4 – 5 години се регистрира ново болестно състояние. По отношение на инфекциозната патология причина за това може да бъде вариабилността на етиологичния агент. Значително се обогатява и делът на неинфекциозните болести, особено при домашните и птиците отглеждани с промишлена цел. През последните години особено значение придобиват [[микотоксикоза|микотоксикозите]] и [[недоимъчни заболявания|недоимъчните заболявания]]. Не на последно място трябва да се отбележат и [[тумори|неопластичните заболявания]]. Спецификата на заболяванията при дивите и одомашнените птици е различна и е тясно свързана с начина на живот и развитие, а при домашните птици и от типа на отглеждане, породни и възрастови особености.
 
 
== Значение за човека ==
[[КартинкаФайл:Northern_Pintail.jpg|200п|мини|[[Шилоопашата патица]]]]
 
Птиците са клас животни, тясно свързан с човека. Много видове са одомашнени и селекционирани с цел получаване на повече продукти от тях. Използват се за месо, яйца, перушина, кожи ([[щраус]]). Отглеждат се и като паркови или декоративни животни отглеждани от природолюбители. Други са предмет на спортен лов и по-рядко лов с цел прехрана. Отглеждани са и ловните птици, като [[сокол скитник|сокола скитник]], [[голям ястреб|големия ястреб]] и [[скален орел|скалния орел]], които са използвани от древността от хората. Някои от видовете са красиво оцветени, други пеят хубаво. В [[Древен Рим]] [[Сива гъска|гъските]] дори са послужили като пазачи. В България с подобна цел са отглеждани [[Бял ангъч|белите ангъчи]].