Фердинанд I Български: Разлика между версии

| име=Фердинанд I Български

| описание=княз на България <small>(до 1908 г.)<br></small>цар на българите <small>(от 1908 г.)</small>

| описание на изображението=<small>Цар Фердинанд в гвардейска униформа в периода на Първата Балканска война.</small>

| управление=от [[7 юли]] [[1887]] г.<br>до [[3 октомври]] [[1918]] г.<br><small>{{времеви интервал|1887|7|7|1918|10|3}}</small>

| майка=[[Клементина Бурбон-Орлеанска]]

}}

 

'''Фердинанд I''', роден като '''Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски''' ({{lang-de|Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha}}), е [[княз]] на [[България]] – от [[7 юли]] [[1887]] г. до [[22 септември]] [[1908]] г., когато е обявена [[Независимостта на България]], и [[цар на България]] – от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на [[3 октомври]] [[1918]] г.

Фердинанд (в западната литература обикновено ''Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha'') е роден на [[27 февруари]]<ref>[https://archive.org/stream/LawOnIntroductionOfGregorianCalendarInBulgariaIn1916/211916#page/n0/mode/2up Law on Introduction of the Gregorian Calendar in Bulgaria in 1916]</ref> [[1861]] г. в двореца Кобург във [[Виена]].

[[Файл:BASA-1599K-1-1882-16-Ferdinand I of Bulgaria.JPG|ляво|мини|200п|Фердинанд през 1882]]

Фердинанд е син на австрийския генерал принц [[Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота]] ([[1818]] – [[1881]] г.) и на принцеса [[Клементина Бурбон-Орлеанска]] ([[1817]] – [[1907]] г.), дъщеря на последния френски крал [[Луи-Филип]]. Той поставя началото на [[Сакс-Кобург и Гота-Кохари]], младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на съпругата му, наследничка на много богатата унгарска аристократична фамилия [[Кохари]], която притежава земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна [[Словакия]], както и много други. Семейните имоти били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина. Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Често пътуват из Европа – в Швейцария (1864 г.), Англия (1865 г.), Италия (1866 г.), Дания и Швеция (1871 г.), и Франция (1871 – 1872 г.), Османската империя с Цариград (1870 г.), Белгия (1875 г.) и др. Във Виена посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница на [[1 ноември]] [[1886]] г., чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си принц Август през май – август [[1879]] г. пътуват до джунглата на Амазония в [[Бразилия]]. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие ''Itinera Principum S. Coburgi'' (1883 – 1888 г.) в 3 тома. На 26 март 1896 г. е награден с османски орден „Имтияз“ с брилянти.<ref>{{cite book | last = Куманов | first = Милен | title = Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи | publisher = Гутенберг | location = София | year = 2015 | edition = 2 | url = http://archives.bg/wars/books/f/Balgaro_turski_otnosheniya.pdf | isbn = 978-619-176-034-3 | page = 516}}</ref>

 

 

На 15 юли 1910 г., по време на посещение в [[Белгия]], цар Фердинанд става първият монарх, летял със самолет.<ref>{{cite news |url=http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=9B04E1DC1239E433A25755C1A9619C946196D6CF |title=King up in aeroplane |work=The New York Times |date=July 16, 1910}}</ref>

След избухването на [[Първата световна война]] през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на [[6 септември]] [[1915]] г. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915) и победата над Румъния (септември – октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след [[Пробив при Добро поле|пробива при Добро поле]] в [[Южна Македония]], [[Солунското примирие]] и капитулацията на България на [[30 септември]], принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на [[3 октомври]] [[1918]] г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (или цар [[Борис III]]), и напуска страната.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://anamnesis.info/documents/Ferd_abd_1918.pdf | заглавие = Манифест към българския народ, с който цар Фердинанд абдикира | труд = Държавен вестник бр. 223, 4 октомври 1918 г. | издател = Anamnesis | език = bg}}</ref>

 

== Живот в изгнание ==

 

 

Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз [[Симеон Търновски]].

 

Жени се 2 пъти. Първият му брак на [[8 април]] [[1893]] г. във вила Пианоре край [[Виареджо]], [[Италия]] е с италианската принцеса [[Мария Луиза Бурбон-Пармска]], от която има 4 деца:

 

Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на Надежда.

* Велик майстор на ордена „[[За гражданска заслуга]]“ (1891 – 1918 г.)

* Велик майстор на ордена „[[За военна заслуга]]“ (1900 – 1918 г.)

 

=== Чуждестранни ===