|
}}
'''Хенрик Юхан Ибсен''' ({{lang-no|Henrik Johan Ibsen}}) е [[Норвегия|норвежки]] [[драматург]] ([[20 март]] [[1828]] –– [[23 май]] [[1906]]), наричан „баща на съвременната драма“; считан е за най-големия норвежки автор и един от най-значимите [[драматург|драматурзи]] на всички времена. Смята се, че Ибсен е най-често поставяният класически драматург след [[Уилям Шекспир]].
== Биография ==
[[FileФайл:Venstøp Nordre, Henrik Ibsen museum, Telemark - Riksantikvaren-T160 01 0282.jpg|мини|260px|вляволяво|Дом музей „Хенрик Ибсен“ в Шиен.]]
Хенрик Ибсен е роден през [[1828]] г. в крайморския град [[Шиен]]. Баща му, Кнут Ибсен, е бил заможен корабопритежател, който през [[1836]] г. се разорява. Семейството обеднява и търпи големи лишения. През [[1844]] г., когато е на шестнадесетгодишна възраст, Хенрик постъпва да учи в една аптека в град [[Гримста]]. В този провинциален град той се сблъсква с ограничената еснафска обстановка и впечатленията му от няколкогодишния живот в тоя град са дали значителен жизнен материал за бъдещите му произведения. Първата [[драма]] на Ибсен е ''„Катилина“'' (1849) със сюжет от римската история. През [[1850]] г. той пристига в столицата на [[Норвегия]], [[Кристиания]] (днес [[Осло]]), с намерение да се запише да следва [[медицина]], но не го приемат. Тогава се насочва към обществена, журналистическа и литературна дейност. През [[1851]] г. го назначават за художествен ръководител и драматург на Националния театър в [[Берген]]. Ибсен започва трудна борба за създаване на национална норвежка [[драматургия]]. Борбата му против датското влияние за създаване на [[норвежки театър]] продължава и когато през [[1857]] г. постъпва като художествен ръководител на държавния театър в столицата. Ибсен се е борил и за утвърждаване на норвежкия език като литературен, защото до към средата на [[19 век]] писателите в Норвегия са писали на датски език, като смятали норвежкия за груб, простоват.
== Творчество ==
[[FileФайл:Henrik Ibsen portrait.jpg|мини|вдяснодясно|Ибсен в края на кариерата му]]
Ибсен твори в продължение на повече от 50 години, като е написал голям брой драматични творби. Драмата ''„Борба за престол“'' се отнася към ранните му произведения. Сюжетът ̀ѝи е от далечното минало на Норвегия, събития станали през [[13 век]]. Национално-романтичен сюжет има и драмата ''„Фру Ингер от Естрот“'' (1854). Действието се развива през [[16 век]], когато Норвегия е била подвластна на [[Дания]]. Други пиеси на Ибсен с национална тематика са ''„Ратниците в Хелголанд“'', ''„Юнашка могила“'', ''„Празникът в Солхауг“'' и др. През [[1864]] г. Ибсен напуска Норвегия по лични причини и дълго живее в [[Италия]] и [[Германия]]. През [[1865]] г. завършва поемата ''„Бранд“''. През [[1867]] г. създава в Италия драматическата поема ''„Пер Гинт“'', богата на приказно-фантастични елементи. Действието ̀ѝи се развива от началото на [[19 век]] до 60-те години, първоначално в долините и планините на Норвигия, после по бреговете на [[Мароко]], в [[Сахара]], в [[Египет]] и отново се пренася в Норвегия. През [[1877]] г. написва драмата ''„Стълбовете на обществото“''. С нея задълбочава критиката си на буржоазната действителност. Няколко години след това пише драмата ''„Куклен дом“'' (Нора). Тя се отнася към онези творби, които са били посрещнати с най-остри спорове, от една страна утвърдително, от друга – с безпощадни нападки и клевети към автора. Не по-малко спорове предизвиква и следващата драма на Ибсен ''„Призраци“'' (1881). Нито един театър в Норвегия, Швеция, Дания, Германия, Италия и другаде не се решава да постави ''„Призраци“'' на сцена. Едва през [[1883]] г., две години след възникването на тази драма, една частна трупа, състояща се от ценители на Ибсен, играе ''„Призраци“'' на провинциална сцена. Представлението има огромен успех и постепенно драмата успява да се наложи и на големите театри в [[Европа]]. Една година след ''„Призраци“'' излиза ''„[[Обществен враг (пиеса)|Обществен враг]]“'' (1882), която в известен смисъл представлява продължение на първата. През 80-те и 90-те години на 19. век Ибсен създава драмите ''„Дивата патица“'', ''„Росмерсхолм“'', ''„Морска жена“'', ''„Хеда Габлер“'', ''„Майстор Солнес“'', ''„Малкият Ейолф“'', ''„Юн Габриел Боркман“'', ''„Когато ние, мъртвите, се пробудим“''. В тези негови драми трагизмът все повече се засилва.
== Влияние ==
[[FileФайл:'A Doll's House'.jpg|мини|200px|Плакат на американския филм „Куклен дом“ от 1917 г.]]
Пиесите на Ибсен били скандални за времето си, когато [[викторианска епоха|викторианските]] семейни ценности и морал господстват над Европа и всяко предизвикателство към тях бива считано за безнравствено и възмутително. А творбите на Ибсен разбулват действителността отвъд маската по начин, който всява смут у съвременниците му.
== Библиография ==
[[FileФайл:Stage design ghosts munch.jpg|мини|300px|вдяснодясно|Сценографски проект на [[Едвард Мунк]] за постановка на ''Призраци'', 1906]]
[[FileФайл:Nazimova A doll's house.jpg|мини|200px|вдяснодясно|Ала Назимова и Алън Хейл във филм по ''Куклен дом'', 1922.]]
* 1850 – ''Catilina'' (драма)
* 1850 – ''Kjæmpehøjen'' (драма)
* 1888 – ''Fruen fra Havet'' (драма)
* 1890 – ''Hedda Gabler'' (драма)
* 1892 – ''Bygmester Solness'' (драма) (''[[Венцеслав_КонстантиновВенцеслав Константинов#Театрални_постановкиТеатрални постановки|Майстор Солнес]]'', бълг. постановка 1980)
* 1894 – ''Lille Eyolf'' (драма)
* 1896 – ''John Gabriel Borkman'' (драма)
|
