Менандър: Разлика между версии

Менандър има големи заслуги за укрепването на литературното койне. До шести век той е един от най-четените автори. Виновник да не влезе във византийските библиотеки и да остане неизвестен в средновековието е класицизмът, развил се на границата на двете хилядолетия и предопределил критериите на византийските филолози.На своите съвременници изглежда прекалено изтънчен. Менандровите формули стихове разпространяват една практическа философия на живота, значително по-непатетична,ако я сравним с не по-малко популярната Еврипидова гномика.

Инструментът, чрез който се осъществява единството на елинистическата култура, е единният език. Елинизмът е гръкоезично време - в трите последни века на старата ера на елински се говори от Сицилия до бреговете на Инд и от Египет до северните брегове на Черно море. В тенденциите, характеризиращи елинистическото общество, се долавят тези чувства, настроения и оценъчни ориентири,които лягат в основата на елинистическата литература и изобщо градят атмосферата на елинистическата култура. От една гледна точка, eлинизмът не се различава от епохата на класическия полис и продължава да възприема света в безвременен условен план.Наследената от родовото време елинска митология продължава да му служи като универсално средство за израз.Добавят се и нови форми ,обслужващи митологическото възприятие.В елинистическата култура се наблюдават страни и слоеве.Съществуват върхов и низов слой, в низовия различаваме градска култура на масовия вкус, както и селска,консервативна, пазеща местните традиции,често неизпитала влиянието на градската цивилизация.Наблюдават се и области с определен народностен колорит.Елинистическата култура може да се разглежда като своеобразна спойка на елински елементи,които в по-ранното време съществуват отделно.В епохата на елинизма биват приближени йонийската изтънченост и атическото културно слово,сицилийската монументалност и способната за рефлексия островна култура.Художествената литература от своя страна ползва такъв тип елински, който съответства на нейните задачи. Съществува низова литература на говоримо койне, историческата и ораторската проза се пишат обикновено на литературно койне. Поезията пък, в зависимост от жанра и предпочитанието на поета, се създава на един или друг традиционен диалект. Докато в областта на културата гръцки език се унифицира, елинистическата художествена литература остава вярна на многодиалектната традиция на архаическата и класическата елинска словесност. 62 Разнодиалектността се цени като ресурс за художествено. Затова койне влияе на елинистическата литература само опосредствено.В годините, когато дебютира Менандър, за цели, които не са много ясни, неговият учител, философът Теофраст, създава една поредица миниатюри, описания на тридесет отрицателни типа, наречена „Етически характери”. Изхождайки от системата на Аристотел, Теофраст намира критерий да различи в сферата на отрицателното различни типове човешко поведение. Също както у Менандър социалнопсихологическото и личностнопсихологическото са смесени - селякът естествено е простак, а олигархът изтънчен и надменен, не е пропуснато и народопсихологическото в няколкото типа бъбривци. Теофраст мисли неумозрително за човека, средствата за характеризирането са всекидневни обстоятелства. Човекът е в своята действителна среда, възприема се като реален човек. Следователно и от художествената литература може да се очаква някакъв тип реализъм.Разбира се, на едно или друго културно ниво понятието личност има различен обхват. Особено обхватно то е в сентенцията на Менандър „колко прелестно нещо е човекът, когато е човек”.Своеобразно определение, тази сентенция изразява широка абстрактноетична и естетическа представа за човешкото, като приютява същества, изключени от официалното елинистическо разбиране за личност.

През 2003 г. е открит ръкопис на сирийски от 9. век, който е повторно използван скъп документ от 4 век с произведения на Менандър. Оцелелите части от него съдържат откъси от “Dyskolos” и 200 стиха от друга творба.