Разлика между версии на „Хомофония“

м
форматиране: 9x кавички, 2x тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
м (x. век -->век; козметични промени)
м (форматиране: 9x кавички, 2x тире, тире-числа (ползвайки Advisor))
'''Хомофонията''' (гр. от ''homòs'' – - „цял”„цял“, „равен”„равен“, „еднакъв”„еднакъв“ и ''phone'' – - „глас”„глас“, „звук”„звук“, „едногласие”„едногласие“) в античната гръцка музикална терминология е имала значение на музика, която се пее в унисон. Терминът „хомофония”„хомофония“ е бил прилаган и в ранното средновековие, където е имал значение на „едногласие”„едногласие“. По-късно (12.- – 13. век) придобива значение на солово пеене с инструментален съпровод, носещ импровизационен характер. Такова пеене е практикувано и в Италия, и във Франция през 14 век в рицарските поеми на [[трабадур|трубадурите]], [[трувер]]ите и [[минезингер]]ите. В началото на късното средновековие този вид хомофония бил изместен постепенно от развитието на [[полифония]]та. Заражда се отново в чрез транскрипции на полифонични пиеси за един глас в различен и обогатен музикален съпровод. Тази практика се утвърждава с разпространението на [[лютня]]та и чрез нея главно става подготовката за съвременната хомофония. Около 1600-ата г. терминът се употребява и се прилага при композиции за солово пеене със съпровод и на басо континуо, каквито италианските музиканти (Кавалери, Пери и др.) създават. Най-значителните образци на тази музика са на Качини, отпечатани в ''Nuove Musiche'' (1602 г.). Върху новия хомофонен стил се зараждат, формират и доизграждат [[речитатив]]ът, [[ария]]та, [[кантата]]та, [[оратория]]та, [[опера]]та.
 
== Източници ==
Музикален терминологичен речник, издателство „Наука и изкуство”изкуство“, 1969 г., стр.374
 
{{музика-мъниче}}