Разлика между версии на „Плевенски височини“

редакция без резюме
м (Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}})
| изглед-описание = Изглед от течението на река [[Тученица (река)|Тученица]] в парка „[[Кайлъка]]“ (на заден план се виждат скалните корнизи на Плевенските височини)
| карта = България
| гео-ширина = 43.348
| гео-дължина = 24.765
| местоположение = '''България''' (Северна България)
| част-от = [[Средна Дунавска равнина]]
| карта-файл2 =
}}
'''Плевенските височини''' е плоско [[възвишение]] в [[Северна България]], [[Средна Дунавска равнина|Средната Дунавска равнина]], по-голямата част в [[област Плевен]], а южната част в [[област Ловеч]].<ref name="грб">{{грб|372}}</ref>
 
Плевенските височини се издигат в централната южна част на [[Средна Дунавска равнина|Средната Дунавска равнина]] и са разположени между реките [[Вит]] на запад, [[Осъм]] на североизток, изток и югоизток и [[Тученица (река)|Тученица]] на юг и югозапад. Представляват дъга, дълга около 30 km и широка до 10- – 15 km, изпъкнала на североизток и изток. На запад се спускат стръмно към долините на реките [[Вит]] и [[Тученица (река)|Тученица]], а на североизток и изток – с полегати склонове към долината на река [[Осъм]]. На юг, в землището на село [[Слатина (Област Ловеч)|Слатина]], Плевенските височини се свързват с възвишението Слатински венец.<ref name="грб"/>
 
Релефът им е хълмист, разчленен от река [[Тученица (река)|Тученица]] и други малки притоци на [[Вит]] и [[Осъм]]. Максимална височина е връх '''Средния връх''' (Мачугански геран) (316,9 m), разположен на 1,3 km западно от село [[Згалево]].<ref name="грб"/>
 
Възвишението е изградено от палеогенски глинесто-песъчливи скали. В долините на реките се разкриват горнокредни варовици, които по-високите места са припокрити с льосови образувания.<ref name="грб"/>
 
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. От възвишението във всички посоки се спускат малки и къси реки, притоци на [[Вит]] и [[Осъм]]. Най-големи от тях са [[Тученица (река)|Тученица]] (десен приток на Вит) и [[Шаварна]] (ляв приток на Осъм).<ref name="грб"/>
 
Почвите са основно излужени черноземни и тъмносиви горки почви, върху които се развива интензивно земеделие – основно зърнени култури. На отделни по-високи места има малки площи с дъбови гори.<ref name="грб"/>
 
В западното подножие на височините е разположен град [[Плевен]], а по високите му части селата [[Върбица (Област Плевен)|Върбица]], [[Гривица]], [[Радишево]], [[Тученица (село)|Тученица]], [[Бохот]], [[Згалево]] и [[Пелишат]].<ref name="грб"/>
 
През средата на Плевенските височини от запад на изток преминава участък от първокласен път № 3 [[Ботевград]] – [[Плевен]] – [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] и част от трасето на жп линията [[София]] – [[Плевен]] – [[Горна Оряховица]], а от юг на север – участък от второкласен път № 34 [[Плевен]] – [[Никопол]].<ref name="грб"/>
 
Част от западната част на Плевенските височини попадат в защитената местност „[[Кайлъка]]“.<ref name="грб"/>
 
== Вижте още ==
 
== Източници ==
<references />
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 372.
 
[[Категория:Възвишения в България]]