Микренски височини: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 16:
| карта-файл2 =
}}
'''Микренските височини''' са нископланински рид във вътрешната структурна ивица на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], области [[Област Ловеч|Ловеч]] и [[Област Габрово|Габрово]], на север от реките [[Калник]] (десен приток на [[Вит]]) и [[Видима (река)|Видима]] (ляв приток на [[Росица (река)|Росица]]), с посока запад – изток.
 
Височини от север и от юг са очертани от надлъжни антиклинални ерозионни понижения, по които протичат следните реки:
Ред 23:
* На изток склоновете на височините постепенно потъват в [[Севлиевско поле|Севлиевското поле]].
 
Дължината им от запад на изток е около 55 км, а ширината от север на юг – 7- – 8 км. Най-издигната е западната им част, където са върховете '''Пашаалан''' (874,9 м), Караджова могила (835,8 м), Кръста (802 м), Орлова чука (772 м) и др.
 
Билото се издига на 750- – 850 м. В средната си част височините са проломени от река [[Осъм]] и се разделят на две части – западна по-висока и източна по-ниска. Западната част от своя страна е надлъжно разчленена от горната долина на Батънска река (Сопотска река) и Ломецка река (ляв приток на Осъм) на две успоредни редици – северна и южна. Изградени са от долнокредни (аптски) варовити и песъчливи огънати пластове на синклинално плато, моделирано в Пашааланската синклинала. Силно са опороени и обезлесени.
 
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са сиви горски. Обрасли са с букови и габърово-благунови гори.
 
Във вътрешносттта на Микренските височини са разположени селата [[Лешница (Област Ловеч)|Лешница]], [[Ломец]] и [[Стефаново (Област Ловеч)|Стефаново]], а в подножията им – селата [[Микре]], [[Голец]], [[Абланица (Област Ловеч)|Абланица]], [[Българене (Област Ловеч)|Българене]], [[Малиново (Област Ловеч)|Малиново]] и [[Ряховците]] (по северното подножие), [[Старо село (Област Ловеч)|Старо село]], [[Борима]], [[Дълбок дол]], [[Добродан]], [[Врабево]], [[Дамяново]], [[Хирево]] и [[[Сенник (село)|Сенник]] (по южното подножие) и село [[Сопот (Област Ловеч)|Сопот]] (в най-западната им част).
 
През височините и покрай тях преминават три пътя от Държавната пътна мрежа:
: По цялото им северно подножие, от село [[Сопот (Област Ловеч)|Сопот]] до град [[Севлиево]], на протежение от 55,6 км – участък от първокласен път № 4 [[Ябланица]] – [[Велико Търново]] – [[Шумен]];
: По пролома на река [[Осъм]] през височините, от север на юг, на протежение от 11 км – участък от второкласен път № 35 [[Плевен]] – [[Ловеч]] – [[Троян]] – [[Кърнаре]];
: По югозападното им подножие, на протежение от 30,4 км – участък от третокласен път № 402 [[Василковска махала]] – [[Борима]] – [[Дълбок дол]].
 
Успоредно на път № 35, през пролома на Осам преминава и участък от трасето на жп линията [[Левски (град)|Левски]] – [[Ловеч]] – [[Троян]].
 
== Вижте още ==