Лакавица (рид): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
Редакция без резюме
Ред 5:
| изглед-описание =
| карта = България
| гео-ширина = 42.894
| гео-дължина = 23.99
| местоположение = България ([[Софийска област]])
| част-от = [[Предбалкан]]
| връх = Острома
| височина = Острома 1026,8
| вид =
| възраст =
Line 19 ⟶ 17:
| карта-файл2 =
}}
'''Лакавица''' е планински рид в [[Предбалкан|Западния Предбалкан]], т.н. Ботевградски Предбалкан, [[Софийска област]].<ref name="грб">{{грб|281}}</ref>
 
Планинския рид Лакавица се издига във вътрешната структурна ивица на [[Предбалкан|Западния Предбалкан]], т.н. Ботевградски Предбалкан, като на север и изток със стръмни, на места отвесни склонове достига долината на река [[Малки Искър (река)|Малки Искър]], която го отделя от съседните планински ридове [[Драгоица]] и [[Лисец (Предбалкан)|Лисец]], а на северозапад проломната долина на река [[Бебреш]] – от рида [[Гола глава]]. На юг склоновете на рида са полегати и постепено преминават в [[Ботевградска котловина|Ботевградската котловина]], като чрез две седловини Лопатна (418 м, западно от град [[Правец]]) и друга (657 м, източно от града) се свързва с планината [[Било (планина)|Било]], принадлежаща към [[Стара планина]].<ref name="грб"/>
 
Рида Лакавица има почти правоъгълна форма, като дължината му от северозапад на югоизток е около 27 км, а ширината му варира от 7 км на запад до 12 км на изток. От [[Лакавишки пролом|Лакавишкия пролом]] на река Лакавица (Правешка Лакавица, ляв приток на Малки Искър) се разделя на две части, като източната част е известна като '''Острома''' по едноименния връх (1026,8 м), който се явява най-високата му точка.<ref name="грб"/>
 
Има сложно геоложко устройство. Изграден е от палеозойски гранити, кредни и юрски скали. Почвите са сиви горски и делувиални. Горите са от дъб, габър и бук и заемат предимно билото и северните склонове на рида. Големи участъци в миналото са залесени с иглолистни гори, които не са характерни за този район.<ref name="грб"/>
 
Във вътрешността на рида са разположени селата [[Правешка Лакавица]], [[Осиковска Лакавица]] и [[Осиковица]], а по периферията – селата [[Калугерово (Софийска област)|Калугерово]] и [[Видраре]] (на север), [[Малки Искър]] и [[Лъга]] (на изток), [[Трудовец]], [[Разлив (село)|Разлив]] и град [[Правец]] (на юг).<ref name="грб"/>
 
От югозапад на североизток, на протежение от 13,2 км рида се пресича от [[автомагистрала "Хемус"]], като в най-високата част е прокопан тунелът „Правешки ханове“.<ref name="грб"/>
 
В същата посока, на протежение от 19,3 км от [[Правец]] до [[Джурово]] преминава участък от първокласен път № 3 от Държавната пътна мрежа [[Ботевград]] – [[Плевен]] – [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], а между селата [[Осиковска Лакавица]] и [[Калугерово (Софийска област)|Калугерово]], на протежение от 7,9 км – участък от третокласен път № 308 от Държавната пътна мрежа [[Осиковска Лакавица]] – [[Роман (градБългария)|Роман]].<ref name="грб"/>
 
В обсега на рида Лакавица са организирани три защитени местности – две в западната част „Боженишки[[Боженишки Урвич“Урвич]] (с причудливи скални форми) и „Училищната[[Училищната гора“гора]] и една в източната част – „Котлите“[[Котлите]].<ref name="грб"/>
 
В северното подножие на рида, в махала Чекотин на село [[Калугерово (Софийска област)|Калугерово]] се намира „Чекотинския[[Чекотински манастир“манастир|Чекотинския манастир]].<ref name="грб"/>
 
== Вижте още ==
Line 46 ⟶ 44:
 
== Източници ==
<references />
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 281.
 
{{портал|Ботевград}}
[[Категория:Възвишения в България]]
[[Категория:Предбалкан]]