Самоковска котловина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ширина и дължина
Редакция без резюме
Ред 27:
== Географска характеристика ==
=== Географско полжение, граници, големина ===
Котловината е разположена между планините [[Рила]] (на юг), [[Верила]] (на югозапад), [[Витоша]] (на северозапад), [[Плана]] (на север) и [[Шипочански рид]], част от [[Ихтиманска Средна гора]] (на изток). На север чрез [[Панчаревски пролом|Панчаревският пролом]] на река [[Искър]] се свързва със [[Софийска котловина|Софийската котловина]]. На запад чрез седловината [[Бука преслап]] (1090 м) се свързва с [[Радомирска котловина|Радомирската]], на югозапад чрез [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]] (1025 м) – с [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]], а на югоизток чрез [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]] се свързва с [[Костенецко-Долнобанска котловина|Костенецко-Долнобанската котловина]].
 
[[File:Samokovskata_dolina_ot_Borovets.jpg|thumb|500px|Изглед от [[Боровец]] на север към Самоковската котловина (център и ляво) и [[Костенецко-Долнобанска котловина|Костенецко-Долнобанската котловина]] (вдясно), разделени от рида [[Шумнатица (рид)|Шумнатица]].]]
Има неправилна форма наподобяваща изпъкнала на югоизток дъга с дължина от 55 км и максимална ширина 10 км. Площта и&#768; е около 185 км<sup>2</sup>, а средната и&#768; надморска височина 950 м, което я прави една от най-високите котловини в България. Състои се от западна – Палакарийска, и източна – Искърска част. Западната част има посока изток-запад, а източната север-юг. Искърската (Източна) част се състои от Горно и Долно Самоковско поле, свързани помежду си чрез късия Калковски пролом. В момента Долното Самоковско поле е залято от водите на язовир "[[Искър (язовир)|Искър]]".
 
=== Геоложки строеж ===
Ред 36:
 
=== Климат, води, почви ===
Климатът на котловината е типично умереноконтинентален с планинско влияние. Средна годишна температура 7,3 °C, средна януарска -3,4 °C, средна юлска 17,3 °C. Средна годишна валежна сума 653 мм. Отводнява се от река [[Искър]] и притоците и&#768; [[Палакария]] (ляв) и [[Шипочаница]] (десен). Преобладаващата почвена покривка е представена от алувиално-ливадни почви. Има благоприятни условия за отглеждане на по-студеноустойчиви земеделски култури – зърнени храни, лен, картофи, овощия. Развито животновъдство.
 
== Селища ==
Ред 43:
== Транспорт ==
През котловината в различни направления преминават участъци от 5 пътя от Републиканската пътна мрежа:
* От запад на изток, в южната и&#768; част, на протежение от 12,1 км – участък от второкласен път № 62 [[Кюстендил]] – [[Дупница]] – [[Самоков]].
* От юг на север, в източната и&#768; част, от [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]] до стената на язовир "[[Искър (язовир)|Искър]]", на протежение от 32,9 км – участък от второкласен път № 82 [[Костенец]] – [[Самоков]] – [[София]].
* От север на юг, в западната и&#768; част, между селата [[Ковачевци (Софийска област)|Ковачевци]] и [[Поповяне]], на протежение от 6,2 км – участък от третокласен път № 181 [[София]] – [[Железница (Област София)|Железница]] – [[Поповяне]].
* От югоизток на северозапад, по цялото протежение на областта Палакария, на протежение от 27,5 км – участък от третокласен път № 627 [[Самоков]] – [[Долна Диканя]] – [[Радомир]]. Участъкът от пътя през седловината [[Бука преслап]] не изграден и представлява полски (горски) път.
* В най-източната и&#768; част, от [[Самоков]] до село [[Шипочане]], на протежение от 3 км – участък от третокласен път № 822 [[Самоков]] – [[Ново село (Софийска област)|Ново село]] – [[Ихтиман]].
 
== Топографска карта ==
Ред 57:
== Източници ==
<references/>
* {{грб|424 – 425}}
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 424-425.
 
[[Категория:Котловини в България]]