Самоковска котловина: Разлика между версии

Котловината е разположена между планините [[Рила]] (на юг), [[Верила]] (на югозапад), [[Витоша]] (на северозапад), [[Плана]] (на север) и [[Шипочански рид]], част от [[Ихтиманска Средна гора]] (на изток). На север чрез [[Панчаревски пролом|Панчаревският пролом]] на река [[Искър]] се свързва със [[Софийска котловина|Софийската котловина]]. На запад чрез седловината [[Бука преслап]] (1090 м) се свързва с [[Радомирска котловина|Радомирската]], на югозапад чрез [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]] (1025 м) — – с [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]], а на югоизток чрез [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]] се свързва с [[Костенецко-Долнобанска котловина|Костенецко-Долнобанската котловина]].

Има неправилна форма наподобяваща изпъкнала на югоизток дъга с дължина от 55 км и максимална ширина 10 км. Площта ѝ е около 185 км², а средната ѝ надморска височина 950 м, което я прави една от най-високите котловини в България. Състои се от западна — – Палакарийска, и източна — – Искърска част. Западната част има посока изток-запад, а източната север-юг. Искърската (Източна) част се състои от Горно и Долно Самоковско поле, свързани помежду си чрез късия Калковски пролом. В момента Долното Самоковско поле е залято от водите на язовир "„[[Искър (язовир)|Искър]]"“.

Климатът на котловината е типично умереноконтинентален с планинско влияние. Средна годишна температура 7,3 °C, средна януарска -3,4 °C, средна юлска 17,3 °C. Средна годишна валежна сума 653 мм. Отводнява се от река [[Искър]] и притоците ѝ [[Палакария]] (ляв) и [[Шипочаница]] (десен). Преобладаващата почвена покривка е представена от алувиално-ливадни почви. Има благоприятни условия за отглеждане на по-студеноустойчиви земеделски култури — – зърнени храни, лен, картофи, овощия. Развито животновъдство.

* От запад на изток, в южната ѝ част, на протежение от 12,1 км — – участък от второкласен път № 62 [[Кюстендил]] — – [[Дупница]] — – [[Самоков]].

* От юг на север, в източната ѝ част, от [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]] до стената на язовир "„[[Искър (язовир)|Искър]]"“, на протежение от 32,9 км — – участък от второкласен път № 82 [[Костенец]] — – [[Самоков]] — – [[София]].

* От север на юг, в западната ѝ част, между селата [[Ковачевци (Софийска област)|Ковачевци]] и [[Поповяне]], на протежение от 6,2 км — – участък от третокласен път № 181 [[София]] — – [[Железница (Област София)|Железница]] — – [[Поповяне]].

* От югоизток на северозапад, по цялото протежение на областта Палакария, на протежение от 27,5 км — – участък от третокласен път № 627 [[Самоков]] — – [[Долна Диканя]] — – [[Радомир]]. Участъкът от пътя през седловината [[Бука преслап]] не изграден и представлява полски (горски) път.

* В най-източната ѝ част, от [[Самоков]] до село [[Шипочане]], на протежение от 3 км — – участък от третокласен път № 822 [[Самоков]] — – [[Ново село (Софийска област)|Ново село]] — – [[Ихтиман]].