Златишко-Пирдопска котловина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
Редакция без резюме
Ред 10:
| местоположение = {{България}}
| височина =
| дължина = 36 км
| ширина = 3-8 – км8
| площ = 120 км<sup>2</sup>
| дълбочина =
| тип =
Ред 26:
'''Златишко-Пирдопската котловина''' е [[котловина]] в Средногорско-Подбалканската област, петата по ред от запад на изток [[задбалкански котловини|задбалканска котловина]].
 
Златишко-Пирдопската котловина е разположена между [[Етрополска планина|Етрополска]] и [[Златишко-Тетевенска планина]] (части от [[Стара планина]]) на север и [[Същинска Средна гора]] на юг и [[Ихтиманска Средна гора]] на югозапад. На запад планинския рид [[Гълъбец (планина)|Гълъбец]] (925 м) я отделя от [[Камарска котловина|Камарската котловина]], а на изток най-високият подбалкански праг [[Козница (рид)|Козница]] (1092 м) – от [[Карловска котловина|Карловската котловина]].
 
Площта и&#768; е 120 км<sup>2</sup>. Дължината и&#768; от запад на изток е 36 км, а ширината и&#768; 3- – 8 км. Средната и&#768; надморска височина е 750 м и е наклонена на юг. В средата и&#768; се издигат две малки възвишения Гусенец (834 м) и Весела могила, от които котловината се поделя на две части – западна хълмиста Мирковска част и източна равнинна – Златишко поле.
 
Северните периверни части на котловината са запълнени с големи наносни конуси. Тя представлява едностранен [[грабен]], потъвал неколкократно през [[терциер]]а. От север се лимитира с Подбалканския разлом. По напречни разломи с посока север-юг са образувани вътрешнокотловинни понижения и прагове, изразени морфоложки на терена. В подножието на [[Стара планина]] е образуван мощен делувиално-пролувиален шлейф. Старопланинските склонове на котловината е изградени от палеозойски и горнокредни скали и са стръмни и обезлесени, а средногорските склонове са изградени главно от гранити, покрити с букови гори.
Ред 36:
Стопански котловината е добре усвоена като се отглеждат основно ръж, картофи, ябълки и др. Големи площи са заети от ливади и пасища. В някои части на котловината в резултат на минните разработки природната среда е нарушена и променена от антропогенно въздействие.
 
В котловината са разположени 2 града и 8 села: В централната и&#768; част градовете [[Златица]] и [[Пирдоп]] и селата [[Чавдар (Софийска област)|Чавдар]], [[Челопеч]] и [[Църквище]]. на запад – селата [[Мирково]], Буново и [[Бенковски (Софийска област)|Бенковски]], а в източната – селата [[Антон (село)|Антон]] и [[Душанци]].
 
През котловината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:
* От запад на изток, между селата [[Буново (Софийска област)|Буново]] и [[Антон (село)|Антон]], на протежение от 44,4 км – участък от първокласен път № 6 ГКПП "Гюешево" —„Гюешево“ – [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]].
* От север на юг, на протежение от 6,4 км – участък от второкласен път № 6 [[Ябланица]] – [[Панагюрище]] – [[Пазарджик]] – [[Барутин]].
 
От запад на изток, между гарите Буново и Копривщица преминава и участък от трасето на Подбалканската жп линия [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]].
 
== Топографска карта ==
Ред 52:
== Източници ==
<references/>
* {{грб|214}}
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 214.
 
[[Категория:Задбалкански котловини]]