Скитски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м век след н.е. ---> век.; козметични промени |
||
Ред 17:
}}
'''Скитският език''' (или езици) е обобщаващо понятие за иранските езици и диалекти, разпространени на огромна територия в Източна Европа, Западен [[Сибир]] и [[Средна Азия]] между 8 век пр.н.е. и 5 – 6 век
== Периодизация ==
Традиционно историята на скитския език се разделя на три периода:
* скитски – 800 – 300 пр. Хр.
* [[сарматски език]] – 300 пр. Хр. – 400 сл. Хр.
* [[алански език]] – 400 – 1000 г. Като наследник на аланския език се смята съвременният [[осетински език]], говорен в Северен Кавказ.
Според традиционното тълкуване (В. И. Абаев), скитски, сарматски, алански и осетински са различни стадии от развитието на един североирански език, който се отличава от останалите [[ирански езици]] в лексикално отношение. Според Абаев, скитски и сарматски са просто отделни диалекти на един общ език, а липсата на отделни скитски елементи в осетински той обяснява с по-късното им отпадане в процеса на историческо развитие на езика. Напоследък това тълкуване се преосмисля и се утвърждава мнението, че в района на север от Черно море и Кавказ са се говорели няколко различни ирански езика (Harmatta). Най-малко популярната теория (Фасмер) твърди, че скитски и сарматски (алански) са два различни ирански езика, но тя се потвърждава от сведенията на Херодот за различията между двата езика.
Ред 44:
* *sauka- „огън“: Σογος, Ρασσογος
Трябва да се отбележат следните особености на скитски език, които го отличават от сарматския (аланския), изложени според студията (Витчак 1992):
* Иранско *d > сарматско d/δ ~ скитско l. В скитски за разлика от сарматски по времето на Херодот (първата половина на V в. пр. Хр.) иранското *d през стадий на зъбно [[проходна съгласна|проходно]] (търкаво/фрикативно) /δ/ се е развило във фонема /l/. Това явление е фиксирано в:
** скитското племенно название Παραλάται, обозначаващо според [[Херодот]] управляващата скитска династия и обяснено от него с помощта на израза Σκύθαι βασιλητοι „царски скити“, съответства на иран. *paradāta- „поставен отпред, назначен по закон“, ср. авест. paraδāta- (почетна титла, букв. поставен отпред).
** общото самоназвание на скитските племена Σκόλοτοι (Херодот) произлиза от иран. *skuda-ta- „стрелци“ (Szemerényi 1980:17 – 23), където -ta- е показател за събирателност. Производни на дадения етноним се явяват гръцкото название Σκύθαι, в асирийски клинопис Ašgūzai или Išgūzai (ок. 680 г. пр. Хр.), староеврейското אשכנז (Aškenez), библейския епоним на скитите. Това подтвърждава, че в дадения етноним първоначално мястото на скитското /l/ се е заемало от зъбно фрикативно /δ/, което се предава с гръцко Θ, асирийско z, староеврейско z.
** Личното име Λύγδαμις (гр.), Tugdamme (асир.) (7 в. пр. Хр.) < иран. *duɣδa-maišī- „владеещ млечни овце“.
** В сарматски и осетински иранското *d се е запазило непроменено, както е видно например от гр. Τάναϊς р. Дон, осет. ''дон'' < *dānu- „река, течение“.
* Иранско *-ry-, *-ri- > сарматско -l- ~ скитско -ry-, -ri-. Това се вижда от сарматското Άλανοί, Alani „[[алани]], едно от главните сарматски племена“ < иран. *аryāna- (Абаев 1949), осет. фал- (представка) < иран. *pari- (Абаев 1965). В скитски тези съчетания са съхранени без изменение видно от:
** скит. *anarya- „хермафродит“ (’Ενάρεες – Херодот) < иран. *a-narya- (букв. не-мъжки), староинд. narya- „мъжки“, осет. ''нæл'' „мъжкар“.
** скит. *arya- „арийски, ариец“ (авест. airya-, староперс. ariya-), като част от сложносъставни лични имена: Άρια-πείθης (< индоиран. *arya-paićas- „имащ арийски облик“) и Άρίαντας (< иран. *arya-vant- „ариеподобен“), (Абаев 1949, Абаев 1979, Zgusta 1955).
Ред 62:
== Допълнителна литература ==
* Абаев В.И. Осетинский язык и фольклор. Москва-Ленинград, 1949.
* Абаев В.И. Скифо-европейские изоглоссы. На стыке Востока и Запада. Москва, 1965.
* Абаев В.И. Скифо-сарматские наречия. Основы иранского языкознания. Москва, 1979.
* Витчак К.Т. Скифский язык: опыт описания. Вопросы языкознания 1992 (5).
* Трубачев О.Н. Лингвистическая периферия древнейшего славянства. Индоарийцы в Северном Причерноморье. Вопросы языкознания. 1977 (6).
* Трубачев О.Н. „Старая Скифия“ Геродота и славяне. Лингвистический аспект. Вопросы языкознания. 1979 (4).
* Abaev V.I. Isoglosse scito-europee. Annali Istituto Universitario Orientale Napoli. Sezione linguistica. IV. 1962.
* Harmatta J. Studies in the language of the Iranian tribes in South Russia. Acta Orientalia Academiae Scientiarum Hungaricae. 1950/1951.
* Harmatta J. Studies in the history and language of the Sarmatians. Szeged, 1970.
* Németh J. Eine Wörterliste der Jassen, der ungarländischen Alanen. Вudapest, 1959.
* Redei К. Zu den indogermanisch-uralíschen Sprachkontakten. Wien, 1986.
* Szemerényi О. Four Old Iranian ethnic names: Scythian – Skudra – Sogdian – Saka. Wien, 1980.
* Vasmer М. Untersuchungen uber die altesten Wohnsitze der Slaven, I. Die Iranier in Sudrussland, Leipzig, 1923.
* Zgusta L. Die Personennamen der griechischen Städte der nördlichen Schwarzmeerktiste. Die etnischen Verhältnisse, namentlich das Verhältnis der Skythen und Sarmaten im Lichte der Namenforschung. Praha, 1955.
{{Ирански езици}}
| |||