Разлика между версии на „Люлин (планина)“

редакция без резюме
м (Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}})
 
== География ==
Планината е разположена между [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на североизток, Брезнишката котловина на запад и [[Пернишка котловина|Пернишката котловина]] на югозапад. На северозапад чрез [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]] (830 m) се свързва с планината [[Вискяр]], а на югоизток [[Владайски проход|Владайската седловина]] я свързва с [[Витоша]]. Дължината ѝ между двете седловини е около 20 km, а ширината 12- – 13 km.
[[Файл:Lulinp03.jpg|мини|Върховете Дупевица и Добринова скала]]
[[Файл:Lulinp02.jpg|мини|Манастирски поляни]]
[[Файл:Lulinp05.jpg|мини|Люлинов рид]]
[[Файл:Lulinp12.jpg|мини|Манастир „Св. св. Кирил и Методий“]]
Билото на планината е плоско и се издига на 1100 - – 1200 m н.в., като над него стърчат заоблени върхове. Най-високият е връх [[Дупевица]] (1255,8 m), разположен в най-югоизточната част. Североизточните склонове, обърнати към [[Софийска котловина|Софийската котловина]], са по-стръмни от тези на югозапад към [[Пернишка котловина|Пернишката котловина]], които са полегати. Седловината [[Бучин проход]] (южно от [[Банкя]]) я разделя на 2 части – по-обширна, но по-ниска северозападна част и по-малка, но по-висока югоизточна.
 
Изградена е от варовици, туфи, туфити и андезити. По билото на планината преминава главният вододел на [[България]] между водосборните басейни на [[Черно|Черно море]] и [[Егейско море]]. Югозападните ѝ склонове се отводняват от малки десни притоци на [[Струма]], а североизточните от левите притоци на [[Искър]] – [[Суходолска река]] и др.
Преобладаващата почвена покривка е представена от канелени и светлокафяви горски почви. Югоизточната ѝ част е обрасла с широколистни гори и пасища, а северозападната е обезлесена.
 
В планината Люлин е намиран скакалец [[Гръцка сага]] - – на [[дефиле]]то на Владайска река над Княжево, където през 1938, 1939 и 1940 г. са уловени 6 женски индивида, определени правилно едва през 2003 г.
 
== Селища ==
Друг интересен маршрут, тръгващ от върха, води към Владая. В близост до портала на поделението тръгва пътека, която стига до [[Владайския манастир]] „Св. Петка“. Минава се покрай красива брезова гора. Манастирът е основан по време на Втората българска държава и е възобновен през ХХ в. Понастоящем е постоянно действащ. Състои се от черква, жилищни и стопански сгради и параклис „Св. Неделя“. Черковният иконостас е обявен за паметник на културата.
 
Друго интересно място в планината е Войнишкият паметник. Той се намира в поляните над горнобанското танково поделение. До него може да се стигне по черен път, тръгващ от местността Кърлежа в Манастирски поляни. До паметника има и чешмичка. От същото място в Манастирски поляни тръгва и стръмна пътека, по която за 15 минути се слиза на пътя София - – Перник. Минава се през местността Черния кос, а по средата на разстоянието има чешмичка, до която минава черен път, по който може да се стигне до прекрасната скална местност, която всеки жител или гост на столицата е виждал минавайки по шосето идващо от Перник.
 
== Топографска карта ==
 
== Източници ==
* {{грб|296}}
* [http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България], София 1980 г., стр. 296
 
{{Планини в България}}