Разлика между версии на „Люлин (планина)“

Планината е разположена между [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на североизток, Брезнишката котловина на запад и [[Пернишка котловина|Пернишката котловина]] на югозапад. На северозапад чрез [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]] (830 m) се свързва с планината [[Вискяр]], а на югоизток [[Владайски проход|Владайската седловина]] я свързва с [[Витоша]]. Дължината ѝ между двете седловини е около 20 km, а ширината 12- – 13 km.

Билото на планината е плоско и се издига на 1100 - – 1200 m н.в., като над него стърчат заоблени върхове. Най-високият е връх [[Дупевица]] (1255,8 m), разположен в най-югоизточната част. Североизточните склонове, обърнати към [[Софийска котловина|Софийската котловина]], са по-стръмни от тези на югозапад към [[Пернишка котловина|Пернишката котловина]], които са полегати. Седловината [[Бучин проход]] (южно от [[Банкя]]) я разделя на 2 части – по-обширна, но по-ниска северозападна част и по-малка, но по-висока югоизточна.

В планината Люлин е намиран скакалец [[Гръцка сага]] - – на [[дефиле]]то на Владайска река над Княжево, където през 1938, 1939 и 1940 г. са уловени 6 женски индивида, определени правилно едва през 2003 г.

Друго интересно място в планината е Войнишкият паметник. Той се намира в поляните над горнобанското танково поделение. До него може да се стигне по черен път, тръгващ от местността Кърлежа в Манастирски поляни. До паметника има и чешмичка. От същото място в Манастирски поляни тръгва и стръмна пътека, по която за 15 минути се слиза на пътя София - – Перник. Минава се през местността Черния кос, а по средата на разстоянието има чешмичка, до която минава черен път, по който може да се стигне до прекрасната скална местност, която всеки жител или гост на столицата е виждал минавайки по шосето идващо от Перник.