Хейдън Уайт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 18:
| работил-в = [[Станфордски университет]]{{Br}}[[Калифорнийски университет, Санта Круз|Калифорнийски университет в Санта Круз]]
| студенти =
| публикации = ''Метаистория: Историческото въображение в Европа през 19. век'' (1973)
| известен-с =
| повлиян = [[Ерих Ауербах]], [[Нортръп Фрай]]
Ред 29:
През 1951 г. Хейдън Уайт получава бакалавърска степен в университета Уейн в [[Детройт]] (където негов тютор по история е проф. Уилям Бозенбрук), а магистърската (1952) и докторската си степен (1956) дължи на [[Мичигански университет|Мичиганския университет]].
 
През 1973 г. от печат излиза най-прочутата му книга ''Метаистория: Историческото въображение в Европа през 19. век''. В този труд проф. Уайт разглежда реторическите качества на историческото повествование на най-големите историци на XIX век и стига до извода, че в тях с цел постигането на цялост и насоченост на повествованието се използват литературни похвати. Става дума за литературоведски, по-точно реторически анализ на историографски текстове – така, сякаш са романи или стихотворения. Важното обаче тук също е, че за проф. Уайт тези литературни похвати служат за попълването на недостига от факти, както и за морализирането на историографското повествование. Под влияние на [[Структурализъм|структурализма]] той построява цяла система на употребата от историците на основните четири реторически [[троп]]и – [[метафора]]та, [[метонимия]]та, [[синекдоха]]та и [[ирония]]та – със съответните им [[Идеология|идеологии]], типове сюжети ({{lang-en|''emplotment''}}), форми на аргументация и емоционални императиви. Тази книга на Хейдън Уайт се смята за крайъгълен камък в „лингвистичния обрат“ в историческата наука от края на ХХ век.
 
{| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;"
Ред 49:
* ''The Ordeal of Liberal Humanism: An Intellectual History of Western Europe, vol. II: Since the French Revolution'' (Изпитанието на либералния хуманизъм: Интелектуална история на Западна Европа, т. II: След Френската революция). New York: McGraw-Hill, 1970. as co-author with Willson Coates.
* ''The Greco-Roman Tradition'' (Гръко-римската традиция). New York: Harper & Row, 1973.
* ''Metahistory: The Historical Imagination in Nineteenth-Century Europe'' (Метаистория: Историческото въображение в Европа през 19. век). Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1973.
* ''Tropics of Discourse: Essays in Cultural Criticism'' (Тропиците на дискурса: Есета по културна критика). Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1978.
* ''The Content of the Form: Narrative Discourse and Historical Representation'' (Съдържанието на формата: Наративният [[дискурс]] и историческата репрезентация). Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1987.