Катраница (дем Еордея): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: латинизация на векове
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 39:
В османската епоха Катраница е процъфтяващо селище, наричано Кючюк Стамбул (Малък Истанбул). В 1635 година ктитор на атонската [[Велика Лавра]] става йеромонах Данаил, подписан в ктиторския надпис като „българин от Катраница“.<ref>Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, 1908, 1931, стр. 172.</ref> В XVIII век от 1762 година след ислямизацията на [[Нъте]] начело с мъгленския епископ Йоан или Йоаникий (1759) Катраница за кратко е епископско седалище преди митрополията да се премести в [[Лерин]].<ref>[http://www.promahi.gr/almopia_GR.html Γνωριμία με την Αλμωπία]</ref> В селото са запазени катедралната църква „[[Свети Димитър (Катраница)|Свети Димитър]]“ от 1726, функционирала като училище, и „[[Света Параскева (Катраница)|Света Параскева]]“ от около 1700 година. И в двете църкви има запазени ценни стенописи.
 
В края на XIX век Катраница е смесено българо-турско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Катаница'' (Katanitza), Мъгленска епархия, живеят 1680 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Катраница (Catanitza) е посочено като селище в каза Водина с 500 домакинства, като жителите му са 1 9301930 [[българи]] и 520 помаци.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 156-157</ref>
 
В 1893 година [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] посещава Кайлярско и определя Катраница като българско село.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 230.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в Катраница живеят 940 [[българи]] и 1&nbsp;100 [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_44.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 270.]</ref> Всички жители на Катраница са [[гъркомани|патриаршисти]]. Според гръцка статистика от 1904 година в ''Катранца'' живеят 1 3501350 ''българогласни гърци''.<ref>Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото живеят 1600 българи [[гъркомани|патриаршисти]].<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.</ref>
 
=== В Гърция ===
През 1912 година по време на [[Балканска война|Балканската война]] в селото влизат гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 Катраница попада в Гърция. През 20-те години жителите му турци се изселват по силата на [[Лозански мирен договор|Лозанския мир]] и на тяхно място са заселени гърци бежанци от [[Цариград]], [[Трапезунд]] и [[Севастия]]. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 139 бежански семейства с 510 души.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> В същата 1928 селото е прекръстено на Пирги, в превод ''кули'', заради осмислянето на името му от гръцки като Кастраниса (Καστράνισσα), от кастро, ''замък''.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref>
 
Селото пострадва силно от германските окупационни войски по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. На 24 април 1944 година германски части заедно с гръцки колаборационистки милиции на полковник [[Георгиос Пулос]] отново запалват Катраница и [[Катранишко клане|убиват 318 от жителите му]], като повечето са изгорени живи в църквата „Свети Димитър“.
 
След края на войната 120 души от Катраница са арестувани за участие в българската паравоенна организация [[Охрана]], а 750 са преследвани от властите.
 
=== Преброявания ===
[[FileФайл:Pirgi Katranitsa Star Platan.jpg|мини|Старият платан в центъра на Катраница]]
* 1913 - 2&nbsp;094 души
* 1920 - 2&nbsp;180 души
Ред 77:
== Външни препратки ==
* {{икона|el}} [http://hellas.teipir.gr/Thesis/Eordaia/greek/Pirgi++.htm Страница за Катраница]
* {{икона|en}} [http://hellas.teipir.gr/Thesis/Eordaia/english/Pirgi++.htm Страница за Катраница]
* [http://www.macedonium.org/Macedonium.aspx?jazik=2&kid=1&pid=3&ppid=69&tid=539 Разказ за клането в Катраница в 1944]
 
== Бележки ==
<references/>
 
{{Дем Еордея}}
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Села в дем Еордея]]