Храм на Артемида (Ефес): Разлика между версии

'''Храмът на Артемида''' в [[Ефес]] (''Artemision'', {{lang-grc|ὁ ναὸς τῆς Ἀρτέμιδος Ἐφεσίης, ὁ ἐν Ἐφέσῳ ναὸς τῆς Ἀρτέμιδος, τὸ Ἀρτεμίσιον Ἐφέσιον (ho naòs tês Artémidos Ephesíês, ho en Ephéô naòs tês Artémidos, tò Artemísion Ephésion}}, {{lang-la|Templum Dianae Ephesi(n)ae или Artemisium Ephesi(n)um}}) е най-големият [[храм]] през древността и е едно от [[Седемте чудеса на античния свят|Седемте чудеса на света]].

 

 

В този най-ранен [[храм]] е имало свещен камък, вероятно [[метеорит]], който според религиозни предания „паднал от [[Юпитер (планета)|Юпитер]]“. През следващите столетия храмът е разрушаван и построяван наново няколко пъти. През [[600 пр.н.е.]] град Ефес става главно търговско пристанище и архитектът Херсифрон от [[Кносос]] (''Χερσίφρων ὁ Κνώσσιος'') е ангажиран да построи голям нов храм през [[580 пр.н.е.]]. Херсифрон конструира сграда с основа от 111,7 m на 57,3 m, като покривът от [[Кедър|кедрово]] дърво се крепи върху 106 мраморни колони с височина 19 m. Вземайки предвид, че почвата е мочурлива и каруците, носещи колоните, могат да заседнат, Херсифрон наредил да поставят колоните легнали и така да ги изтърколят към храма. След смъртта на Херсифрон работата му е продължена от сина му Метагенес (''Μεταγένης ὁ Κνώσσιος''). В олтара имало статуя на Артемида, висока два метра, изработена от абанос, черен камък, злато и сребро. Дрехата от кръста надолу е украсена с релефи на животни и пчели, а торсът има множество гърди; украшението върху главата е с голяма височина и богато украсено<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/Temple-of-Artemis-temple-Ephesus-Turkey | заглавие=Temple of Artemis |достъп_дата =10 март 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=13 октомври 2017 |труд= |издател= [[Енциклопедия Британика]]|език=en |цитат= }}</ref>. Това е образ, който напомня по-скоро богиня на плодородието и силно се отличава от Артемида, сестрата на Аполон от гръцката митология. Украшението на главата може да се интерпретира като [[крепостна корона]], каквато носи и [[Кибела]]. [[Хераклит]] († 460 пр.н.е.) освещава своята книга за ''Logos'' на олтара на Артемида.

През [[550 пр.н.е.]] лидийският цар [[Крез]] покорява Ефес и другите гръцки градове в [[Мала Азия]]. По време на военните действия храмът бил разрушен. За да докаже, че е милостив победител, Крез решил да съдейства за строежа и дарил няколко колони за храма. Но и този храм бил като джудже пред следващия. Архитектът се наричал Теодорус. Неговият храм бил 300 стъпки на дължина и 150 стъпки на ширина и площ още около 4 пъти повече от размера на храм, намираща се пред него. Повече от 100 колони поддържали масивния покрив. Новият храм бил гордостта на Ефес до [[356 г. пр.н.е.]], когато бил подпален от [[Херострат]] на [[21 юли]] [[356 пр.н.е.]]. Херострат бил младеж от Ефес, който искал на всяка цена да впише името си в историята. Оттам идва и израза [[Херостратова слава]], означаващ придобиване на слава на всяка цена. Гражданите на Ефес били толкова ужасени от този [[вандал]]ски акт, че издали [[декрет]], съгласно който, всеки говорил с него, го чака смърт. Тъй като на същия ден е роден [[Александър Велики]], [[Плутарх]] отбелязва, че [[Артемида]] е била прекалено заета с раждането на Александър Велики, за да спаси своя горящ храм.<ref>[[Плутарх]], [[Успоредни животописи]], Александър и Цезар, III</ref>

 

През [[55]] г. [[апостол Павел]] казва, че храмът имал голямо посещение.

 

 

== Разкопки ==

През [[1863]] г. [[Британски музей|Британският музей]] (1863 – 1869) изпраща Джон Търтъл Ууд в Ефес да намери храма. Междувременно ландшафтът е силно променен поради запълването на терена с наноси. Районът е пълен с бандити. Било трудно да се намерят работници, а и бюджетът му бил малък. Той нямал ни най-малка представа къде би могъл да се намира точно храмът и го търсил 6 години. Всяка година Британският музей го заплашвал, че ще му спре финансирането ако не намери нещо, заслужаващо внимание и всяка година той ги убеждавал да го оставят още един сезон. Накрая през 1869 г. на дъното на кална яма, Ууд намерил основите на великия храм. Започнал разкопки, при които са изкопани 132&nbsp;000 кубични [[ярд]]а пръст. Останките на няколко скулптурни фрагмента били пренесени в Британския музей, където могат да бъдат видени и днес.