Стойко Стойков: Разлика между версии

Проф. '''Стойко Иванов Стойков''' ([[1912]] – [[1969]]) е български учен [[езиковед]], [[българист]] <ref name="Vasilka7">[[Василка Радева]], ''[http://books.google.co.uk/books?id=F7-Bees_VvAC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PA7#v=onepage&q&f=false Професор д-р Стойко Стойков - – учен със светъл ум и интелектуална честност]'' в „Българският език през 20. век“ (ред. Василка Радева), изд. Пенсофт, 2001, стр. 7.</ref>, основоположник на [[българска диалектология|българската диалектология]].

Завършил славянска филология в [[Софийския университет]] „Св. Климент Охридски”Охридски“ ([[1935]]), където слуша лекциите на [[Александър Теодоров-Балан]] и [[Любомир Милетич]] <ref name="Vasilka7"/>. Специализирал [[фонетика]], [[диалектология]] и славянско езикознание в Прага ([[1937]] – [[1939]]). Доктор по философия на [[Карловия университет]] в [[Прага]] ([[1939]]). Работил в [[Институт за български език|Института за български език]] при [[Българската академия на науките]] като асистент ([[1942]]), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас ([[1952]] – [[1969]]) и заместник-директор на Института ([[1958]] – [[1969]]) и в Софийския университет като асистент ([[1943]]), доцент ([[1947]]) и професор ([[1950]] – [[1969]]). Бил е декан на Филологическия факултет ([[1953]] – [[1954]], [[1962]] – [[1966]]) и заместник-ректор ([[1958]] – [[1960]]). Председател на Комисията по фонетика и фонология при [http://www.msk.edu.mk/ Международния комитет на славистите] ([[1968]] – [[1969]]) и секретар на Комитета ([[1959]] – [[1964]]).

Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската [[диалектология]], [[фонетика]] и [[лексикология]]. Основополагащ и единствен засега е трудът му „Българска диалектология“ (1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 г. и посмъртно 1993 и 2002).<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/index.htm Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, С. 2002.]</ref> Ценен принос са монографиите му „Банатският говор“ (1967) и „Лексиката на банатския говор“ (1968) и съпоставителното изследване „Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)“ (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология“ (1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен „Български диалектен атлас“ (в 4 т., 1964–19811964 – 1981).

Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са „Български книжовен изговор“ (1942) и „Увод в българската фонетика“ (1955, 3-то попр. изд. под загл. „Увод във фонетиката на българския език“, 1966).

Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на „Правописен и правоговорен наръчник“ (1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие „Правописен речник на българския книжовен език“, 1954) и на „Български тълковен речник“ (1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на „Речник на съвременния български книжовен език“ (3 т., 1955–19591955 – 1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.

* [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Stojkov.html Стойко Стойков, Библиография], Bibliotheca Slavica, [[СУ]]

* {{икона|en}} Ronelle Alexander, [http://web.archive.org/web/20051204092840/http://www.indiana.edu/~slavconf/SLING2K/pospapers/alxndr.pdf Dialectology] <small>(архивиран линк)</small> - – за Стойков, 8- – 11 стр., Indiana University, USA