Атанас Пацев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Премахване на Категория:Носители на званието „Заслужил“; Добавяне на Категория:Заслужили художници, ползвайки HotCat |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 37:
След [[9 септември 1944]] г. е приет за член на [[БРП (к)]] (1946).<ref>''Енциклопедия България'', том 5, Издателство на БАН, София, 1986.</ref> По-късно пресъздава и преосмисля този период в многобройната серия картини ''„Партизански спомени“'' (1954 – 81).
През 1949 г. завършва [[Национална художествена академия|Художествената академия]] при проф. [[Илия Петров]] и [[Дечко Узунов]]. Считан е за един от най-самобитните и значими български художници от втората половина на 20
== Творчество ==
Ред 59:
== Изложби ==
* 1958 – самостоятелна изложба в Чешки културен център, след пътуване из Чехословакия<ref name="sarakt.org"/>
* 1959
* 1965 – самостоятелна изложба в галерия Раковски 125, София, след пътуване до [[Париж]], [[Рим]], [[Неапол]], [[Генуа]], [[Флоренция]] и [[Венеция]]
* 1968 – самостоятелна изложба в галерия Руски 6, София, придружена с текст, озаглавен „За безтегловността“, посрещната унищожително от критиката; през 1969 същата изложба е показана в Пловдив<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20081201135951/http://www.sarakt.org/Patsev/spomen.html | заглавие=„Атанас Пацев – личен спомен“ |достъп_дата =1 декември 2008 |фамилно_име=Долев |първо_име=Александър |труд= |издател= |цитат= От известната изложба „Безтегловност“, направена в Пловдив през 1968 г., започнаха проблемите му. Откриването ѝ направи лично Стефан Продев, присъстваше и Аксиния Джурова (дъщеря на Добри Джуров, тогава военен министър) и други видни гости. Изложбата се превърна в културното събитие в града. Това стресна управляващите и те забраниха да се направи обсъждането при закриването ѝ, защото не одобряваха творческите търсения на художника. Още по-обидно беше, че те не посмяха да го направят официално, а поискаха той да отмени тържественото закриване. Така авторът се принуди тайно да дръпне шалтера на електрозахранването и поканените гости се озоваха в една тъмна зала. Обсъждането беше провалено и гостите бяха пренасочени към ресторанта за скромна почерпка. Там всъщност обсъждането бе проведено, но обидата остана.}}</ref>
|