Уикипедия

Бъкминстър Фулър: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м x. век -->век; козметични промени
форматиране: 2x тире, 2x тире-числа, точка (ползвайки Advisor)
Ред 22:
| баща =
| майка =
| брак = Ан Хюлит (1947- – )
| деца =
| подпис =
}}
 
'''Ричард Бъкминстър Фулър (младши)''' ({{lang-en|Richard Buckminster „Bucky“ Fuller}}), известен като '''Бъки Фулър''', е американски инженер-конструктор, архитект, изобретател, иноватор, поет, лектор и автор на множество публикации, на близо 30 книги, редактор и издател на собственото списание ''Shelter'' (1930- – 33), с което възражда и популяризира гръцката дума „екология“, а най-вече дава трибуна на идеята на живота си за развитието на „Вникваща и предвидливо проектираща наука“ (''Comprehensive Anticipatory Design Science''). Наука, която да работи за изпреварването и решаването на основните общочовешки проблеми с помощта на иновативни технологии, осигуряващи „повече и повече за живота на всеки с все по-малко средства“.<ref>[http://www.bfi.org/our_programs/who_is_buckminster_fuller/design_science Институт Бъкминстър Фулър, страница по въпроса]</ref>
 
Признат е посмъртно за един от най-изтъкнатите американски мислители на 20. век, дори още приживе е определян като най-великия жив гений на индустриално-техническата приложност в строителството, като особено се подчертава съчетанието на философ и практик в негово лице.<ref>[http://vv.arts.ucla.edu/publications/publications/98-99/bucky/bucky.htm Buckminster Fuller: Illusive Mutant Artist]</ref>
 
За многообхватната му дейност в грижа за облагородяването и добруването на света ни получава прозвището и става известен като „геният благодетел на човечеството“ (''the planet's friendly genius'') Не винаги обаче е приеман безкритично заради нестандартните му конструкции като летящи къщи, бани без вода (полза се ок. 1 л за 10 минути къпане), плаващи градове, странно сгъващи се карти, а също и заради измислянето или популяризирането на наименования от рода на „'''димаксион'''“ (''dymaxion'' – от думите ''dynamic'' = динамичен, ''maximum'' = максимално + ''ion'' = йон, дребна частица – изразител на концепцията му за максимална ефективност с минимум средства; най-близко по значение до „функционален“), също „'''[[тенсегрити]]''' сфери“ (''tensegrity'' – от ''tension'' = обтягане, ''integrity'' = цялостност; терминът е зает впоследствие от [[Карлос Кастанеда]] като съвършен израз на движещите сили в магическите движения), <ref>[http://www.tensegrity-bg.org Магическите движения на Карлос Кастанеда].</ref> „'''ефимеризация'''“ (''ephemeralization'' – влаганият смисъл е „олекотяване“ на видимото за сметка на „невидими“, „фини“ компоненти), „октетна подпора“, „синергетика“ и т.н.
Ред 36:
Бъкминстър Фулър е роден на [[12 юли]] [[1895]] г. в Милтън (Масачузетс, САЩ). Син е на [[Ричард Бъкминстър Фулър (старши)]] и [[Каролин Уолскот Андрюс]]. Негова пра-леля е [[Сара Маргърет Фулър]] – първата жена журналист (рецензент на книги) с пълен работен ден, феминистка и видна фигура в Теософското общество.
 
Тъй като се оказва, че има зрителен проблем – не може да фокусира погледа си и светът му е смесица от цветни петна без ясна форма – на четиригодишна възраст Бъки слага очила и никога насетне не загубва усещането за красотата, която му се разкрива в първите ясно очертали се форми. Изведнъж вижда очертанията на човешките лица, вижда звезди в небето и листа на дърветата. <ref>[http://web.archive.org/web/20071116114300/http://www.voanews.com/specialenglish/archive/2007-01/2007-01-13-voa1.cfm Buckminster Fuller, 1895- – 1983: Building Designer, Inventor, Poet].</ref> ''„Бях се изпълнил с възхита от красотата на околния свят и тази моя наслада от него никога повече не ме напусна“'' – споделя той в късните си години с един от своите биографи. <ref>[http://www.encyclopedia.com/doc/1G2-3468301882.html Encyclopedia.com за Фулър].</ref>
 
Още от дете Бъки проявява склонност да измисля и конструира разни неща – често от материали, които донася в къщи от околните гори и поля. В детската градина създава първата си тетрахедронна октетна конструкция (''tetrahedronal octet truss'' – три квадрата, обединени в осем триъгълника) от клечки за зъби и изсушени грахови зърна. След време тази конструкция става ключов елемент за неговия геодезичен купол (''geodesic dome''). Бъки отчита впоследствие, че опитът, придобит в тези детски увлечения и занимания, му осигурява в зряла възраст една запознатост и реална възможност за по-добър подбор на необходимите за проектите му материали.
Ред 55:
'''[[1927]] г. е повратна в живота на Бъкминстър Фулър.''' Банкрутирал, без постоянна работа и сериозно пропил се след загубата на Александра, намира един ден себе си на брега на езерото [[Мичиган]] с мисли за самоубийство. Тогава изживява мистично озарение и вместо да сложи край на живота си, решава да убие егото в себе си и да посвети живота си насетне на „експеримента колко може един никому неизвестен човек да допринесе за общото благо на хората“.<ref>[http://architecture.about.com/od/greatarchitects/p/fuller.htm About.com, Richard Buckminster Fuller (Bucky): Architect, Philosopher, and Poet].</ref>
 
Отдръпва се за около година-две в почти пълно мълчание, в безмълвието на което иска и търси да открие принципите, ръководещи Вселената и как би могъл да подпомогне развитието на човечеството съобразно тях, намирайки пътища за постигане на повече с по-малко средства, така че в крайна сметка за всички хора да има все повече и повече.<ref>[http://inventors.about.com/od/fstartinventors/a/Bucky.htm About.com, The Planet's Friendly Genius - – Buckminster Fuller].</ref>
 
„От [[1927]] г. нататък аз бях мотивиран от най-мистичната движеща сила, която някога преживяваме – тази на любовта. Не мисля, че има каквото и да е друго влияние в моя живот, което може да се сравни с... любовта.“<ref>[http://inventors.about.com/od/fstartinventors/a/Dymaxion.htm About.com, Buckminster Fuller].</ref>
Ред 61:
Същата година Фулър нахвърля кратка, пророческа за времето си, скица на Земята, в която описва концепцията си за транспортиране на товари по въздуха „през полюса“ до [[Европа]]. Озаглавява тази своя скица '''„Светът като мегаполис“''' (''A One-town World'') <ref>[http://inventors.about.com/od/dstartinventions/a/domes_2.htm About.com, Highlights of Buckminster Fuller's Biography].</ref>
 
Основава компанията 4-D за изследване и развитие на идеята му за свръх-леки и функционални 4-D жилища и коли . През тази година се ражда и втората му дъщеря – Алегра.
 
Относно споменатия повратен момент в пътя на Фулър има и друга тенденция за интерпретация, чийто пионери са [[Хсяо-Юн Чу]] и [[Роберто Трухильо]], автори на изследването „Нов поглед върху Р. Бъкминстър Фулър“ (''New Views on R. Buckminster Fuller'', 2009). Историкът от Страдфордския университет [[Бари Кац]], включен със своя студия в тази книга, споделя мнението, че ключовата история в живота на Фулър е „ефективен мит, изфабрикуван от него с цел да даде нов ход на кариерата си, като впоследствие изглежда и сам е повярвал в него“.<ref>[http://www.nytimes.com/2008/06/15/arts/music/15ster.html?pagewanted=1&_r=1 The Love Song of R. Buckminster Fuller, стр.1].</ref> Своите заключения поддръжниците базират на „липсата на какви да е симптоми за душевна криза в писмата и записките на Фулър от този период“. За сметка на това обръщат специално внимание на „реално свидетелство за неуравновесеност“ – преживяната четири години по-късно „истинска криза“ под формата на романтична афера, отразена в откритите сред водения надлежно от Фулър архив негови писма до 18-годишната [[Евелин Шварц]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бъкминстър_Фулър“.