Разлика между версии на „Кьолнска катедрала“

редакция без резюме
През 1164 г. архиепископът на Кьолн Реналд фон Дюсел получава мощите на тримата влъхви, които свещеният римски император Фредерик Барбароса взима от базиликата [[Свети Есторгио]] в Милано, Италия (части от мощите по-късно са върнати в Милано). Мощите имат огромно религиозно значение и привличат поклонници от всички краища на християнския свят. За тяхното съхранение се започва ново строителство, в модерния за времето готически стил, подобно на катедралата в [[Амиен]], Франция.
 
С настъпването през 19. в.век на романтичния ентусиазъм към Средновековието и подтиквани от откриването на първоначалния план за фасадата, е решено, с подкрепата на протестантския [[Прусия|пруски]] двор, катедралата да бъде завършена. Това е постигнато чрез усилие на зараждащото се гражданско общество и по-специално на Общността на катедралните архитекти, основана през 1842 г., която събира две трети от необходимите разходи, докато пруската държава предоставя останалата една трета. Държавата вижда в това начин за подобряване на отношенията си с големия брой католически поданици, които печели през 1815 г.
 
Строителните работи се възобновяват през 1842 г., базирани на първоначалния дизайн от оцелелите средновековни планове и чертежи, но като се използват по-съвременни строителни техники, включително железни покривни подпори. Корабната част е завършена и са добавени кулите. Камбаните са монтирани през 1870 г.